Л. Смит - Силата

— Водят Шон — съобщи Каси, след като погледна назад. С Диана побързаха да помогнат.

Ник и Дъг държаха дребното момче на задната седалка. Избутаха го грубо към вратата. По подобен начин братята на Порша се бяха отнесли с Каси. Изглеждаше някак неуместно. Шон беше много дребен, но тогава Каси забеляза блестящите му, стрелкащи се във всички посоки черни очи.

— Веднага му вземете хематита — рече тя.

Ник вдигна пуловера на Шон и откри гравираната катарама на колана му, която Каси беше забелязала още първата седмица в училище. Адам го откопча и го хвърли на пода. Приличаше на мъртва змия.

— Къде е другият камък? — попита Ник грубо.

Шон се опитваше да се освободи, пъшкаше и въртеше очи. Трите момчета трябваше да го хванат и ако Крис, Дебора и Лоръл не се бяха появили точно в този момент, може би щеше да се измъкне. Заедно, момчетата и Дебора успяха да съблекат пуловера и ризата му. Под тях, там, където другите членове на кръга бяха носили аметисти, Шон криеше малка кожена торбичка. Адам внимателно я изсипа и хематитът на Каси падна от нея.

— Крадец! — заяви Дебора и размаха юмрук пред лицето на Шон. Шон се втренчи в нея неразбиращо, все още дишайки тежко. Беше ужасен.

— Може би дори не е знаел, че е у него — намеси се Мелани. — Бил е под влиянието на Черния Джон от самото начало. Някой да вземе хематита и да го зарови. Лоръл, ваната с билките готова ли е?

— Да! — долетя гласът на Лоръл от банята на първия етаж и се чу шум от течаща вода. — Доведете го.

Кръгът обмисляше ритуала с пречистването, откакто бяха разбрали за Шон и всеки знаеше ролята си. Момчетата замъкнаха Шон в банята, а Лоръл застана пред вратата.

— Не ми пука дали е със или без дрехи — викаше тя. — Само го вкарайте във ваната.

Дебора загреба хематита с една лопата и отиде да го зарови, а Диана бързо завърши талисмана от билки, който извади от раницата си. Зареди платнената торбичка с енергията на земята, водата, въздуха и огъня — поръси върху нея сол, напръска я с вода от една чаша, дъхна върху нея въздух и я прокара над запалена свещ, приготвена предварително на масичката за кафе.

— Добре, готови сме — рече тя. — Мелани, докъде стигна? — Мелани правеше пръстен от бели камъни на пода. Тя вдигна глава.

— И аз съм готова. Когато приключим с Шон, ще е толкова чист, че няма да го познаем.

Каси искаше да провери нещо в Книгата на сенките , но първо трябваше да направи нещо друго.

— Трябва да предупредим възрастните — каза тя. — Онези, които са си вкъщи, които не работят. Някой направи ли го вече?

— Тръгвам — заяви Крис. — И мама, и татко са там.

— Моята майка работи — отвърна Дебора.

— Значи остава само майката на Фей — вметна Диана.

— Аз ще й кажа — предложи Сюзан за изненада на Каси. — Тя ме познава и ще го приеме най-добре от мен.

— И стариците — обади се Каси. — Искам да кажа… — поправи се тя бързо — бабата на Адам, баба Куинси и леля Констанс.

— Те са у дома. Дойдоха тази сутрин — каза Мелани. — Май заради нещо, свързано с майка ти, Каси. Аз обаче не мога да изляза от този кръг.

— Аз ще отида — заяви Каси.

Диана й се усмихна.

— Няма нищо лошо в думата „старици“ — вметна тя. — Те са такива, а и според мен баба Куинси би била горда да е старица на нашето сборище.

„Както и баба ми“ , помисли си Каси и се спусна отново навън.

Въздухът миришеше странно, като при отлив. Миришеше на мекотели и разложени животни. Каси тичаше по ръба на скалата, надолу към къщата на Мелани. Океанът беше тъмен и бурен. Водата не беше нито синя, нито зелена, нито сива, а мътна, някаква мазна смесица от трите цвята. Вятърът завихряше бели пръски и навсякъде имаше пяна.

Облаците над морето приемаха причудливи форми, гънеха се и се променяха, сякаш под натиска на невидими ръце. Дъждът шибаше Каси в лицето. Гледката беше дива и вдъхваща страхопочитание.

Никой не й отвори, след като почука на номер четири. Каси се зачуди дали някой би я чул при този вятър и дъжд.

— Лельо Констанс? — извика тя, отвори вратата и надникна. — Ехо?

Тръгна към стаята, в която бяха настанили майка й, после спря, върна се виновно и изтри на изтривалката изцапаните си с пясък и кал маратонки „Рийбок“. Въпреки това, докато вървеше към спалнята, от нея капеше вода по безупречно чистия, лъснат като огледало дървен под. Вратата беше открехната и отвътре се виждаше странна ярка светлина.

— Ехо? О, боже господи! — Каси пъхна глава в стаята и замръзна. Тя беше силно осветена от десетки бели свещи. Около леглото стояха три фигури, три жени, чийто външен вид беше толкова странен и фантастичен, че за момент Каси не можа да ги познае.