Л. Смит - Силата

— Ще се забавляваме зверски — заключи тя. — Помисли си.

Когато Фей се отдалечи, Каси видя Сали Уолтман на поста си в коридора. Приближи се към нея възможно най-незабелязано.

— Готови сме за девети, както ни каза — промълви Каси. — Би ли направила още нещо за нас?

Сали се огледа неспокойно.

— Той кара всеки да следи всеки. Никой не е в безопасност…

— Знам, но ако на девети направи нещо необичайно, нали ще ни кажеш? Когато започне да действа? Моля те, Сали. Всичко, което ти разправих за него, е истина.

— Добре — съгласи се Сали и хвърли поглед наоколо. — Върви си, моля те. Ще се опитам да ти пратя съобщение, ако науча нещо.

Каси кимна и бързо се отдалечи.

Утрото на девети беше сиво и ветровито. В такива дни на Каси й се искаше да се сгуши пред камината. Вместо това обаче си сложи топли дрехи — дебел пуловер, ръкавици, яке. Нямаше представа срещу какво щяха да се изправят, но искаше да е готова за екшън. В раницата, при тетрадките за училище, сложи и Книгата на сенките .

Излизаше от часа по френски, когато Сали й пресече пътя.

— Ела с мен, ако обичаш — нареди червенокосото момиче с рязък заповеден тон и Каси я последва в празния кабинет на медицинската сестра наблизо. Сали веднага смени тона. — Ако ме хванат с теб тук, с мен е свършено — прошепна напрегнато тя, с поглед, забит в матовото стъкло на вратата. — Слушай сега: чух Брансуик да говори с приятелката ви Фей. Ти може би ще знаеш за какво става въпрос, но аз нищо не разбирам. Обсъждаха някакъв инцидент на моста… Щели да закарат празен училищен автобус и кола или две коли. Той каза: „Трябва да горят само около час. Дотогава водата ще се е вдигнала достатъчно“. Имаш ли представа за какво става въпрос?

— Нещо такова би блокирало пътя към континента — рече Каси бавно.

— Да, но защо? — попита нетърпеливо Сали.

— Не знам. Ще разбера. Сали, може да се наложи да ти предам нещо. Ела в столовата на обяд.

— Добре, но там не можем да говорим. От онази нощ на поляната Порша ме гледа странно… Мисля, че подозира нещо. Братята й бяха полудели и тя не повярва и на дума от онова, което каза за Брансуик. Ако ме хване с теб, съм мъртва.

— Ще си мъртва, ако не говоря с теб — отвърна й Каси. — Хайде, върви. Ще изляза след малко.

Каси отиде до старата сграда по естествени науки тичешком. На втория етаж я чакаха останалите членове на клуба без Фей и Шон — те не знаеха за срещата. Планът беше да отвлекат Шон веднага след обяда, независимо дали бяха научили нещо повече за плановете на Черния Джон.

— Все пак разбрахме нещо ново — едва промълви останалата без дъх Каси и седна на една щайга. — Слушайте. — И им разказа онова, което Сали й беше споделила.

— Е, това обяснява всичко — обади се Дебора, когато Каси приключи. — Току-що видях как той и Фей излязоха от училище, а секретарката каза, че нямало да са тук целия следобед. Отиват да разбият училищния автобус. Яко.

— Но защо ? — попита Каси. — Очевидно иска да блокира моста, но какъв е смисълът?

Отговори й Адам. Той седеше до Дъг и притискаше една от слушалките на уокмена му към ухото си.

— Прави го — обясни той, — за да не може никой да напусне острова. Току-що включиха извънредни новини. Помните ли урагана, за който говорят от два дни? Онзи, който застрашаваше Флорида, но зави на север и още е в Атлантическия океан?

Повечето заклатиха отрицателно глави — напоследък не се интересуваха особено от новините. Мелани обаче каза:

— Мислех, че е обикновена тропическа буря.

— Да, бяха казали, че ще се разпръсне в океана. Вижте, знам това-онова за ураганите. Този не трябваше да е голяма заплаха, защото се очакваше да завие на североизток при нос Хатерас. Обикновено така се случва, когато ураганът се сблъска с ниското налягане в района. Всички обаче знаем какво става в противен случай. — Адам огледа мрачно клуба и този път само Каси не кимна. — Ако ураганът не се обърне при нос Хатерас, идва право тук — поясни Адам. — Както през 1938 година и другият преди няколко години… През седемдесет и шеста.

Настъпи пълна тишина. Каси огледа лицата в тъмната стая.

— Господи! — прошепна замаяно тя.

— Да — потвърди Адам. — Ветрове със скорост 240 км/ч и стени от вода, високи по 12 метра. Все още твърдят, че ураганът ще се обърне. По радиото споменаха, че ще остане далеч от бреговете, но… — Той отново огледа многозначително всички. — Искате ли да се обзаложим?

Лоръл скочи.

— Трябва да спрем Черния Джон. Ако блокират моста, всички на острова ще са в опасност.