Л. Смит - Силата

— Мисля, че… — Каси преглътна, — сигурно е написал бележка до Кори предната вечер и й е предложил да се срещнат пред училище. Не е заподозряла нищо. Помислила е, че става дума за нещо, свързано с кръга . Може би е минал зад нея и…

— Ще го убия! — изкрещя Дъг и скочи. Ник и Дебора го хванаха, но сега Крис се спусна към вратата крещейки. Адам и Мелани го събориха на земята.

— Не е бил той. Не е бил Шон — извика Каси. — Чуйте ме, момчета! Бил е Черния Джон. Той уби Кори. Ако съм права, Шон вероятно не помни нищо. Той просто е бил материална обвивка за тъмната енергия.

— Боже! — прошепна Лоръл. — Господи… Помните ли церемонията с черепа в гаража на Диана? Тогава за втори път се освободи много черна енергия. Шон и Фей се сбиха, свещта угасна и енергията избяга. Шон твърдеше, че Фей е започнала и ние му повярвахме. Според Фей обаче Шон се опитал да разкъса кръга . Ами ако е била права?

— Била е права — потвърди Каси. — Черния Джон е бил с нас през цялото време. Виждал е онова, което е виждал и Шон. А когато се е освобождавала достатъчно количество тъмна енергия от черепа… Черния Джон лично се е погрижил това да се случва… Тогава е карал Шон да извършва убийствата.

— Не е било трудно да подмами господин Фогъл при Дяволския залив — обади се Сюзан. — Шон може да се е престорил, че иска да каже нещо лошо за някой от клуба . Аз го правех постоянно. Ходех при директора да говоря разни неща за… — Погледна Диана. — Но… това вече е минало. Както и да е. Шон може да го е помолил да се срещнат под скалите и после… бам! — направи жест с ръце, сякаш буташе нещо. — Сбогом, господин Фогъл!

— Можем ли вече да ви пуснем? — обърна се Адам към Крис.

— Ще се държите ли разумно? — добави Дебора към Дъг.

Братята Хендерсън отвърнаха нещо нечленоразделно и когато ги пуснаха се изправиха с почервенели лица и блеснали като пламък на горелка очи.

— Ще пипнем копелето — каза тихо Дъг.

— Ако ще и това да е последното, което ще направим — съгласи се също толкова тихо Крис. Каси се надяваше, че говорят за Черния Джон.

— Ами Джефри? — попита Диана.

Каси сви рамене.

— Не знам как Шон го е завел в котелното…

— Като е казал, че ти си там, може би — вмъкна Лоръл.

— … успял е някак и може да се е промъкнал зад него и да го е удушил с въжето… Не, Шон е прекалено нисък. О, не знам как го е направил…

— Накарал е Лавджой да седне и да се наведе напред — предположи Ник с дрезгав глас. — Поне аз така бих направил, ако искам да удуша някой по-висок от мен. Вижте, тъмната енергия е била в Шон и може да му е вдъхнала нечувана сила. Може някак да е успял да му наниже примката и да го провеси на тръбата.

На Каси й прилоша.

— Вярно е… Нито Шон, нито Джефри бяха в залата малко преди убийството. После изведнъж Шон се появи на дансинга и дойде право при мен. Аз избягах в котелното… и намерих Джефри.

— Май трябва да говорим с Шон — каза Диана.

— Не — заяви изненадващо категорично Адам. — Точно това не трябва да правим. Ако говорим с него сега, Черния Джон ще разбере, че знаем. Ако не казваме нищо обаче, ако играем играта и се правим, че нищо не подозираме, може да му пробутаме невярна информация. Ще му казваме лъжи и той ще ги предава на Черния Джон.

— Като например, че не знаем кога Черния Джон ще действа — предложи Дебора и тъмните й очи заблестяха. — Или че се ужасяваме от Черния Джон… Или че не знаем какво да правим с инструментите… че не сме подготвени…

— Или че сме се скарали помежду си — допълни Лоръл. — Че не можем да се разберем и сме в задънена улица.

— Да! А всъщност ще сме готови за него. В колко часа е затъмнението, Мелани? — попита Адам.

— В шест и четирийсет вечерта. Точно тогава трябва да се появи обвита в сенки луна.

— Обвита в сенки луна — повтори тихо Каси. — Май се сещам защо е избрал точно този момент. — „Самият той е сянка“ добави наум тя.

— А дотогава трябва да се правим, че сме объркани, ужасени и скарани — обобщи Мелани.

— Няма да е особено трудно — каза Сюзан и вдигна вежда.

— Трябва обаче да говорим с един друг човек — обади се Каси. — Без да издаваме тайните си. Някой от нас трябва да се срещне с Фей.

— Избираме теб — заяви Ник. — Няма по-подходящ за тази работа. — И той намигна на Каси, но някак мрачно.

— Имаме нужда от теб.

— Сигурно — отвърна лениво Фей, оглеждайки се в огледалото. Тя пробваше различни прически — завиваше косата си на тила, хващаше я високо горе или на врата. Каси не беше влизала в стаята на Фей от нощта, в която беше направила пръстен от червени камъни около кристалния череп и беше освободила тъмната енергия, убила Джефри. Стаята беше разкошна и пищна както винаги: тапетите с тучни пълзящи цветя, леглото с възглавничките, стерео уредбата е най-различни скъпи екстри. Котетата вампири на Фей се увиха за пореден път около глезените на Каси.