Л. Смит - Силата

Забеляза някакво движение и съзря Диана. Сякаш лунна светлина огря поляната. Неземна аура обвиваше момичето. Разпуснатата й падаща на вълни коса я обвиваше като блестящо наметало. Беше висока и слаба, излъчваше господство сякаш беше истинската богиня Диана и държеше в ръцете си луната и звездите. Тя мълчаливо огледа външните със зелените си като скъпоценни камъни очи и каза:

— Махнете се от приятелката ми.

За миг на Каси й се стори, че ще я послушат само заради могъществото, което струеше от нея. Джордан нерешително размаха пистолета. После се сепна и го насочи към Адам. Логан взе горящ клон от огъня и го приближи към лицето на Каси, тъй като Джордан беше пуснал металния прът.

— Назад или тя ще пострада — заплаши ги той.

Адам изпусна въздуха си.

— Предупредихме ви — промълви той.

Каси се взря в изумрудените очи на Диана. Погледна горящата пръчка на Логан и отново обърна поглед към нея. Знаеше, че Диана си спомни церемонията със свещите.

Огън… Беше толкова близо, че усещаше топлината на бузата си. Пламъците се меняха постоянно, издигаха се безспирно нагоре. В огъня имаше сила — Каси се беше убедила в това, когато Фей беше размахала горящ лист пред лицето й в старата сграда по естествени науки. Сила за онези, които знаят как да я използват…

Този път тя знаеше.

Клонът пламна, сякаш някой го беше полял с бензин и Каси извърна лице и затвори очи да се предпази от блясъка му. Логан изпищя и го хвърли. Джордан рязко извърна глава, разсея се за момент…

… и това беше достатъчно. Залитна назад, когато братята Хендерсън изникнаха от нищото като два еднакви златни пламъка. Пистолетът гръмна към небето, а в следващия миг момчетата вече го притискаха към земята, всеки приковал по една ръка. Каси видя как Ник изскочи от сенките и изненада Логан откъм гърба. Той започна да се бори, но Адам помогна на Ник и схватката приключи за секунди.

Каси погледна на другата страна и видя, че се бяха погрижили и за момичетата. Сали лежеше по лице — Дебора беше коленичила върху гърба й, а Мелани беше застанала до тях. Порша стоеше притисната до едно дърво. На метър от нея ръмжеше Радж. Кучето беше оголило зъби, а козината му беше настръхнала. Лоръл се извисяваше застрашително зад него.

— Тези дървета — обясняваше тя на Порша — са поставили на мястото им много такива като теб. Ако се опиташ да избягаш, накрая ще се изгубиш. Да не говорим какво може да направи кучето. На твое място нямаше и да се опитам да мръдна.

Порша замръзна.

Диана отиде до Каси и преряза въжетата с камата с бялата дръжка. Отне й доста време.

— Добра работа — обади се Сюзан някъде отстрани.

— Добре ли си? — обърна се Диана към Каси. Тя още излъчваше страховитата неземна аура.

Каси кимна.

— Вече бяхме тръгнали, когато се свърза с Адам — обясни Диана. — Лоръл видяла кола да кара бързо по „Кроухейвън Роуд“, а Адам усети, че нещо не е наред. Той намери колата им, но Радж проследи дирята ви през дърветата.

Каси кимна с благодарност. Не беше в състояние да говори.

— Каси е добре, така че няма да ви нараним — заяви Диана. — Ще вземем обаче това — тя вдигна пистолета на Джордан, сякаш беше отровна змия — и ще ви оставим тук. Гумите на колата ви са спукани. Можете да се приберете пеша.

Четиримата външни не казаха нищо. Сали още беше на земята и дишаше тежко. Ник държеше треперещия Логан за гърлото. Порша не смееше да мръдне от дървото. Джордан обаче привлече вниманието на Каси. Той гледаше Диана с неприкрита омраза, подобно на притиснато в ъгъла диво куче.

„Това никога няма да спре — помисли си Каси. — Ще ни намразят дори още повече. Ще направят нещо, ние ще си отмъстим и така до края на света.“

Импулсивно отиде до мястото, където лежеше на тревата, и му подаде ръка.

— Не е нужно да бъдем врагове — обясни тя. — Не може ли всичко да свърши сега?

Джордан я заплю.

Каси замръзна, толкова се изненада, че дори не се възмути. Досега никой не беше плюл по нея. Погледна шокирано протегнатата си ръка и я избърса в дънките си.

Какво се случи после, Каси разбра от Лоръл, защото беше свела поглед надолу. На мига Ник тръгна към Джордан, но първо трябваше да се отърве от Логан, а и Адам просто беше по-бърз. Той светкавично сграбчи Джордан за предната част на якето, вдигна го и го свали с един удар в лицето. Пламъците зад Каси се издигнаха на три метра височина. Джордан падна по гръб и притисна с две ръце носа си.

— Ставай — заповяда му Адам. Огънят бучеше и пращеше и изпращаше дъжд от искри в тъмната гора.