Л. Смит - Силата

— Защото си вещица — отвърна кратко Логан.

— Това причина ли е?

Порша пристъпи напред.

— Ти излъга — обвини я тя. — За момчето на плажа, за всичко. През цялото време всъщност си била вещица.

— Тогава още не бях — отвърна Каси и се постара гласът й да прозвучи спокойно. — Сега обаче съм.

— Значи признаваш. Е, правим онова, което трябваше да направим още тогава.

Силен страх сви стомаха на Каси и тя отново погледна огъня. Джордан слагаше нещо в него, нещо дълго и метално.

„В беда съм“ осъзна Каси. „В много, много голяма беда.“

Трябваше й помощ и имаше само един начин, по който да извика някого. Единственото й оръжие беше силата й.

„Добре“ , каза си тя. „Направи го, както стресна Шон. Приготви се, успокой се… Сега!“

„Адам!“ , опита се да се свърже с него тя. „Адам, Каси е! В беда съм!“ Искаше й се халцедоновата роза да беше в нея. Адам й беше казал, че камъкът ще й помогне, ако иска да го повика. Халцедоновата роза обаче беше на Диана.

„Не мисли за това сега. Мисли за Адам. Трябва да го накараш да те чуе.“

„Адам“ — повика го тя отново и вложи цялата си сила в тази мисъл. Сякаш умението й да „изстрелва“ сила със съзнанието си не изчезваше с времето. То беше по-скоро като мускул — колкото повече го използваше, толкова по-добра ставаше. „Адам“ , започна отново тя. Опита се да изпрати кратко и ясно послание. „Каси е! Имам нужда от помощ!“

„Ще дойде“ каза си тя. „Все някак ще ме намери. Ще дойде, но аз трябва да се успокоя и да изчакам.“ Мисълта за онова, което можеше да се случи преди Адам да се появи обаче, смразяваше кръвта й.

Беше насред пустошта с четирима ловци на вещици. Тишината започваше да й лази по нервите.

— Най-малкото, което можете да направите — обърна се внимателно тя към Логан и Сали, защото едва ли Джордан и Порша щяха да й отговорят, — е да ми обясните. Отвлякохте ме тук и поне можете да ми кажете защо толкова мразите вещиците. Не разбирам.

— Да не си луда? — попита Логан, но отговорът явно беше очевиден. Когато обаче тя продължи да го гледа, той допълни простичко: — Защото сте лоши.

— Логан… — Каси огледа лицето му на светлината на огъня. — Ние сме като вас. Просто сме по-близо… до природата. Това е. Изучаваме я, честваме я и понякога я караме да върши разни неща за нас. Ние обаче не сме лоши. Виж — продължи тя, когато Логан й обърна гръб, — и ние имаме своите недостатъци, като всички хора. По принцип обаче се опитваме да сме добри.

— Ами Фей Чембърлейн? — намеси се изведнъж Сали в разговора. — Тя добра ли е?

— И у Фей има добро — отвърна Каси малко по-внимателно. — Диана ми каза това един път и е истина. Фей трябва само да открие добротата. Обаче не можете да ни съдите само заради един-единствен човек.

— А начинът, по който се държахте с цялото училище години наред? Нима това е проява на доброта? Всички бяхме ваши роби!

— Беше грешка, признавам — отвърна Каси. — Диана обаче няма никаква вина. Хората се отнасяха с нея като с принцеса, защото те така искаха. Фей се държеше с другите като с роби. Някои от нас се увлякоха по нея, но го направиха, без да искат. Каквото и да се е случило, това не е решение.

— Господин Брансуик ще реши проблема — заключи кратко Порша.

— Господи Брансуик е убиец! Той не е твой приятел, Порша. Именно той уби Кори Хендерсън, сестрата на Крис и Дъг. Уби я, защото не влизаше в плановете му. Уби и господин Фогъл, стария директор, защото искаше да заеме мястото му. И… — Каси се задъха. — Той уби Джефри, Сали! Да. Направи го от чиста злоба, така мисля… За да раздели още повече вещиците и външните. Той иска да се мразим.

— Това е абсурдно — заяви Логан. — Защо да иска такова нещо?

— Защото — започна Каси и затвори очи, макар и да нямаше смисъл — той е заклинател. Зъл заклинател. Единственият истински зъл, когото познавам. Иска ние да ви унищожим. Или да ни заведе някъде и да унищожим хората там. Не знам какво точно е намислил — завърши тя и отвори очи. — Каквото и да е, обаче, не е хубаво. Не е нещо, което ще ви хареса.

— О, стига глупости. Да започваме — предложи Джордан.

— Не, чакайте. Искам да си изясним нещо. — Сали застана пред Каси и я погледна в очите. — Каза, че господин Брансуик е убил Джефри… Не е възможно. Онази нощ дори не беше в Ню Салем. Нямаше го и когато бяха извършени другите убийства.

— О, беше там, но не се показваше пред хората — промълви Каси. Погледна Сали. — Не е нужно да присъства физически. Той е заклинател. Изпрати сила… тъмна енергия… и тя го направи. А може и да е обсебил нечие чуждо съзнание и да е използвал друг човек.