Ришел Мийд - Кръвно обещание

— Обещавам, че няма да досаждам прекалено — рече Ейвъри. — А ако искаш, мога да ти разкажа някои пресни клюки от кралския двор. Чух, че ще се местиш да живееш там.

Защитните рефлекси на Лиса тутакси се изостриха. Тя разбра какво става. Татяна не само бе отстранила Кирова, но и бе изпратила свой човек да наглежда Лиса. Красиво момиче, идеална компаньонка, която ще шпионира Лиса и ще се опита да я моделира според стандартите на Татяна. Когато заговори, думите на Лиса бяха безупречно учтиви, но в гласа й определено се долавяше смразяваща нотка.

— Това би било чудесно. Напоследък съм доста заета, но ще се опитаме да намерим време.

Изглежда, нито бащата, нито Кирова забелязаха любезния отказ , но нещо проблесна в очите на Ейвъри, което подсказа на Лиса, че посланието й е разбрано.

— Благодаря — отвърна тя. Освен ако не грешах, по лицето й за миг пробягна сянка, което издаде, че е наранена. — Сигурна съм, че ще измислим нещо.

— Добре, добре — кимна господин Лазар, нищо неподозиращ за драмата на дъщеря си. — Може би ще покажете на Ейвъри сградата за гости? Тя е настанена в източното крило.

— Разбира се — рече Лиса, макар това да бе последното, което искаше.

Тя, Кристиан и Ейвъри се приготвиха да тръгнат, но в този миг в кабинета влязоха други двама. Единият беше морой, малко по-млад от нас, а другият бе дампир, двадесетина годишен — пазител, съдейки по твърдото, сериозно изражение на лицето.

— А, ето ви и вас — рече господин Лазар и им кимна. Отпусна ръка върху рамото на момчето. — Това е синът ми Рийд. Той е по-малък и ще учи тук. Много е развълнуван.

Всъщност Рийд изобщо не изглеждаше развълнуван. Беше най-киселият и нацупен младеж, когото бях виждала. Ако възнамерявах да играя ролята на тийнейджър, на който му е крив светът, щях да науча всичко, което ми е нужно за целта от Рийд Лазар. Притежаваше същите красиви черти като Ейвъри, но смръщената му физиономия ги разваляше. Господин Лазар представи останалите на Рийд. Единственият му отговор беше гърленото:

— Здрасти.

— А това е Саймън, пазителят на Ейвъри — продължи господин Лазар. — Разбира се, докато сме в кампуса, не е нужно да бъде постоянно с нея. Знаете как е. Въпреки това съм сигурен, че ще го виждате доста често.

Надявах се, че няма. Той не изглеждаше толкова неприветлив като Рийд, но определено беше доста намръщен и мрачен, нещо необичайно дори сред пазителите. Изведнъж изпитах нещо като жал към Ейвъри. Ако това бе единствената й компания, на нейно място щях отчаяно да искам да се сприятеля с някой като Лиса. Но Лиса бе дала съвсем ясно да се разбере, че не желае да е част от интригите на Татяна. След кратък разговор тя и Кристиан съпроводиха Ейвъри до сградата за гости и веднага си тръгнаха. Обикновено Лиса би останала да помогне на момичето да се настани и би й предложила по-късно да хапнат заедно. Но не и този път. Не и след като подобни подмолни мотиви бяха на ход.

Върнах се в собственото си тяло в хотела. Знаех, че повече не биваше да ме е грижа за живота в Академията, дори би трябвало да се чувствам зле заради Ейвъри. При все това, докато лежах там и се взирах в мрака, не можах да потисна известно самодоволно — да, много егоистично — удовлетворение от тази среща. Явно в близко бъдеще не се очертаваше Лиса да се сдобие с нова най-добра приятелка.

Във всеки друг момент от живота ми може би с удоволствие бих разгледала Москва. Сидни така бе планирала пътуването, че когато влакът ни пристигна там, разполагахме с няколко часа, докато се качим на следващия за Сибир. Това ни предостави достатъчно време, за да се помотаем наоколо и да хапнем, макар че тя настояваше да влезем в гарата, преди да се е стъмнило. Въпреки горещите ми уверения, че с мен е в безопасност, и многото мълнии на врата ми, тя не искаше да рискува.

За мен нямаше значение как ще прекараме времето си в града. Единственото, което имаше значение, бе, че с всеки изминал час се приближавах до Дмитрий. И така двете със Сидни се разхождахме безцелно, любувахме се на гледката и почти не разговаряхме. Никога досега не бях идвала в Москва. Градът беше красив, оживен, процъфтяващ, многолюден, пълен с магазини. Бих прекарала цели дни в пазаруване и посещаване на ресторантите. Места, за които бях чувала през целия си живот — Кремъл, Червения площад, Болшой театр — бяха в непосредствена близост. Независимо колко готино беше всичко наоколо, аз съзнателно се стараех да не обръщам внимание на красивите гледки, защото ми напомняха за… ами, за Дмитрий.