Ришел Мийд - Кръвно обещание

В Монтана беше малко преди обяд и Лиса нямаше часове, тъй като беше събота. Докато бях далеч от нея, полагах всички усилия, за да издигна мислена бариера помежду ни, като почти блокирах и нея, и чувствата й. Сега, когато бях в главата й, всички бариери бяха паднали, и емоциите й ме връхлетяха като мощна приливна вълна. Тя беше ядосана. Истински ядосана.

— Защо тя си мисли, че просто ще щракне с пръсти и ще ме накара да отида навсякъде, където поиска, по всяко време, което реши? — изръмжа Лиса.

— Защото тя е кралицата. И защото си сключила сделка с дявола.

Лиса и гаджето й Кристиан бяха на тавана в училищния параклис. Веднага щом различих обстановката, понечих да се измъкна от главата й. Двамата си бяха устройвали твърде много романтични срещи на това място и аз не желаех да съм там, когато започнат да свалят трескаво дрехите си. За щастие — или може би не — гневните й чувства ми подсказваха, че днес няма да има секс, не и след като беше в това настроение.

Всъщност беше донякъде като ирония на съдбата. Ролите им бяха разменени. Лиса беснееше, докато Кристиан оставаше хладнокръвен и овладян, като се опитваше да изглежда спокоен заради нея. Седеше на пода, облегнат на стената, а тя бе седнала между разтворените му крака, докато ръцете му я обгръщаха. Лиса отпусна глава на гърдите му и въздъхна.

— През последните две седмици направих всичко, което тя пожела! „Василиса, моля те разведи този глупав кралски гост из кампуса.“ „Василиса, моля те, качи се на самолета за уикенда, за да те представя на някакви досадни чиновници тук, в двора.“ „Василиса, моля те, отдели малко от времето си за по-малките ученици. Ще направи добро впечатление.“

Въпреки гнева на Лиса, не можах да сдържа усмивката си. Тя имитираше идеално гласа на кралица Татяна.

— Ти би направила последното доброволно и с радост — изтъкна Кристиан.

— Да… работата е тъкмо в това — да е доброволно . Мразя, че напоследък тя диктува почти всяка част от живота ми.

Кристиан се наведе и я целуна по бузата.

— Както вече казах, сключила си сделка с дявола. Сега си нейната любимка. Иска да е сигурна, че ще направиш така, че да изглежда добре в очите на останалите.

Лиса се намръщи. Въпреки че мороите живееха в държавите на хората и привидно се подчиняваха на техните правителства, всъщност се управляваха от крал или кралица, които произлизаха от една от дванадесетте кралски моройски фамилии. Кралица Татяна — от рода Ивашков — беше настоящата владетелка и проявяваше голям интерес към Лиса като последен представител на фамилията Драгомир. Ако след като се дипломира от „Свети Владимир“, Лиса отидеше да живее в кралския двор, кралицата щеше да уреди да посещава университета Лихай в Пенсилвания. Лиса беше изключителна умница и бе решила, че все пак си струва да се жертва и да живее в кралския двор на Татяна, а в замяна да се запише дори и в не толкова голям, но престижен университет, вместо да следва в някой от малките университети, които от съображения за сигурност посещаваха мороите. Но както вече бе установила Лиса, сделката включваше още доста неща.

— А аз просто си седя и се кланям — промърмори Лиса. — Усмихвам се и отговарям: „Да, Ваше Величество. Както пожелаете, Ваше Величество.“

— Тогава й кажи, че споразумението ви отпада. След два месеца ще навършиш осемнадесет. Член на кралска фамилия или не, ти нямаш никакви задължения. Нямаш нужда от нея, за да се запишеш в голям университет. Просто ще заминем — ти и аз. Ще отидем в който си колеж пожелаем. Или изобщо няма да отидем в колеж. Можем да избягаме в Париж или някой друг град и да работим в някое малко кафене. Или да продаваме лоши картини по улиците.

Това развесели Лиса и тя дори се засмя и се сгуши по-плътно в Кристиан.

— Как ли пък не. Не си представям как ще имаш търпението да обслужваш клиентите. Ще те уволнят още на първия ден. Изглежда, че единственият начин да оцелеем е, аз да отида в колеж, за да мога да издържам и двамата.

— Има и други начини да се отиде в колеж, знаеш го.

— Да, но не в някой толкова добър — отвърна тя замислено. — Или поне не толкова лесно. Това е единственият начин. Просто ми се иска да имам всичко това и да мога малко да й се опъна. Роуз би го направила.

— Роуз щеше да бъде арестувана за държавна измяна още първия път, когато Татяна се опита да я накара да направи нещо.

Лиса се усмихна тъжно.

— Да. Щеше. — Усмивката й помръкна и тя въздъхна. — Толкова ми липсва.