Ришел Мийд - Кръвно обещание

— Защо пазите тази магия само за себе си? Защо не я споделите с хората? — Това навярно не беше най-добрата идея, която можех да предложа, но не се сдържах.

— Защото в силата й има и още нещо. Тя ни спира да говорим за себеподобните ви по начин, който би ги изложил на опасност или би разкрил съществуването им.

Магия, която ги възпира да говорят… това ми звучеше доста подозрително, приличаше на внушение. Всички морой владеят донякъде внушението, а повечето могат да вложат част от магията си в дадени предмети, за да им придадат определени качества. Магията на мороите се е променяла през годините, а понастоящем внушението се смята за неморално. Предположих, че тази татуировка е стара, древна магия, предавана през вековете. Повторих си наум всичко, което Сидни ми бе казала. В главата ми се въртяха стотици въпроси.

— Защо… защо искате да стоите настрани от нас? Искам да кажа, не че изгарям от желание да станем приятелки завинаги или нещо такова…

— Защото нашият дълг към Бог е да пазим човечеството от дяволските създания на мрака. — Ръката й неволно се стрелна към нещо на врата й. Беше почти скрито от палтото, но като разтвори леко яката, се разкри златен кръст.

Смутих се, защото не съм особено религиозна. Всъщност никога не съм се чувствала удобно с тези, които са убедени вярващи. Тридесет секунди по-късно осъзнах последната част от думите й.

— Чакай малко! — възкликнах възмутено. — Да не би да говориш за всички нас — дампири и морои? Ние ли сме дяволските създания на мрака?

Ръцете й се отпуснаха надолу, но тя не отговори.

— Ние не сме като стригоите! — заявих гневно.

Лицето й остана невъзмутимо.

— Мороите пият кръв. Дампирите са противоестествени техни и на хората потомци.

Досега никога не ме бяха наричали противоестествена, с изключение на един път, когато си сложих кетчуп на такоса 1 1 Сандвич от царевична питка (тортиля), с пълнеж от печено месо, наденички, лук, зелена салата, боб и дори листа от кактус. Подправя се с пикантни сосове от домати, лук, лютив пипер, чили, сирене. — Бел.прев. . Но честно, тогава нямахме салца, а какво друго можех да сложа?

— Мороите и дампирите не са дяволски създания — заявих на Сидни. — Не са като стригоите.

— Вярно е — съгласи се тя. — Стригоите са много по-дяволски.

— Хей, нямах това…

В този миг пристигна храната, а пърженото пиле бе достатъчно, за да разсее гнева ми, задето ме бяха сравнили със стригой. Поне ме забави да отвърна веднага на твърденията й, защото захапах хрупкавата златиста коричка и едва не се разтопих на място. Сидни си бе поръчала чийзбургер с пържени картофки и деликатно си гризваше от яденето.

След като приключих с цялото пилешко бутче, бях готова да възобновя спора.

— Ние изобщо не сме като стригоите. Мороите не убиват. Вие нямате причина да се страхувате от нас. — Искам да подчертая, че нямах никакво желание да се сближавам с хората. Никой от моя вид нямаше, не и след като хората винаги бяха готови да стрелят по някого или нещо, да започнат война или да провеждат експерименти с неща, които не разбират.

— Всеки човек, който знае за вас, неизбежно узнава и за стригоите — рече Сидни. Играеше си с едно картофче, но не го ядеше.

— Като знаят за стригоите, хората ще могат да се защитят от тях. — Защо, по дяволите, си играех на адвокат на дявола?

Явно й омръзна да подмята картофчето, защото го остави в чинията си.

— Може би. Но има много хора, които биха могли да се изкушат от мисълта за безсмъртие — дори и с цената на това да служат на стригоите и в замяна да бъдат превърнати в създания на ада. Ще се изненадаш, като разбереш колко много хора се подмамват от идеята, когато узнаят за вампирите. Безсмъртието е огромно изкушение, въпреки че е дяволско дело. Доста от хората, които научат за стригоите, ще пожелаят доброволно да им служат с надеждата някой ден да бъдат превърнати в такива.

— Но това е лудост… — Млъкнах. Миналата година намерихме доказателство, че хора бяха помогнали на стригои. Стригоите не могат да докосват сребърни колове, но хората могат и някой ги бе използвал, за да пробие магическата защита на мороите. Дали и на тези хора е било обещано безсмъртие?

— И така — поде Сидни, — затова е по-добре, ако се постараем никой да не узнава за вас. Вие съществувате, всички вие, и нищо не може да се направи. Вие се стараете да се отървете от стригоите, а ние — да спасим нашата раса.

Дъвчех пилешко крилце и се сдържах да не реагирам остро на намека й, че тя спасява своите и от такива като мен. В някои отношения имаше право. Невинаги беше възможно да се движим незабелязано в света на хората и да, трябваше да призная, че бе необходимо някой да ни отървава от труповете на стригоите. Идеалното решение беше хора да работят заедно с мороите. Тези хора можеха да се движат свободно по света, особено след като имаха такива контакти и връзки, за каквито намекваше събеседницата ми.