Ришел Мийд - Кръвно обещание

Тя приседна на леглото с насълзени очи.

— За това, което ти наговорих… когато си тръгна. Нямах право да казвам онова, което ти казах тогава. Нямам право да те контролирам. И се чувствам ужасно, защото… — Изтри сълзите от очите си и се опита да избърше следите от тях надолу по страните си. — Чувствам се ужасно, защото ти казах, че няма да съживя Дмитрий. Искам да кажа, зная, че това сега няма значение, но все пак трябваше да ти предложа да…

— Не, не! — Седнах на пода пред нея и сграбчих ръцете й, все още развълнувана от чудото да съм отново с нея. — Погледни ме в очите. Няма за какво да съжаляваш. И аз ти наговорих неща, които не биваше да изричам. Случва се на хората, когато са разстроени. Никоя от нас не бива да се упреква за нищо. А колкото до това да го съживиш… — Въздъхнах. — Ти беше права, като отказа да го направиш. Дори и да го бяхме намерили, преди да го превърнат в стригой, пак нямаше да има значение. Не можеш да имаш духовна връзка с повече от една личност. Тъкмо това се е объркало при Ейвъри.

Е, това бе само част от бъркотията на Ейвъри. Огромна роля бяха изиграли нейните манипулации и злоупотребата със силата.

Сълзите на Лиса секнаха.

— Как успя да го направиш, Роуз? Как така накрая се оказа тук, при това точно когато най-много се нуждаех от помощта ти? Как разбра?

— В Сибир се запознах с друга личност, владееща магията на духа. Тя умее активно да прониква в умовете на хората, да си общува с тях, при това на всеки човек, а не само на този, с когото има връзка. Също както и Ейвъри. Докато бях свързана с теб, Оксана проникна в моето съзнание. Наистина е странно как се получи. — Съвсем скромно казано.

— Това е още една сила, която не владея — унило пророни Лиса.

Усмихнах се.

— Ей, знаеш ли, че никога не бях срещала някой да владее магията на духа и да раздава такива яки удари като теб. Това е то поезия в действие, Лис.

Тя изпъшка, но аз усетих как й стана приятно, че я нарекох с някогашния й прякор.

— Надявам се никога повече да не ми се налага да го правя. Не съм родена за боец, Роуз. Ти си тази, която е силна в тази част. Аз съм онази, която наблюдава отстрани и може да се притече на помощ с морална подкрепа, както и да излекува раните след сражението. — Вдигна ръцете си и ги огледа. — Уф, Не. Определено не искам повече да раздавам удари и юмруци.

— Но поне сега знаеш, че можеш да се справиш. Ако пък поискаш да се поупражняваш…

— Не — засмя се тя. — Сега има да упражнявам толкова много неща с Ейдриън. Особено след като ми разказа за останалите умения, които другите постигат чрез магията на духа.

— Чудесно. Може би ще е най-добре, ако нещата бъдат както преди.

Лицето й внезапно стана сериозно.

— Господи, надявам се. Роуз… толкова много глупости направих, докато Ейвъри беше наоколо. — Посредством връзката ни усетих за какво най-силно страдаше: Кристиан. Сърцето й се късаше по него. Със сигурност беше проляла доста сълзи. След като Дмитрий бе откъснат насила от мен, много добре знаех какво е да загубиш такава любов. Мислено се заклех да направя нещо, за да й помогна. Но сега не му беше времето. Двете с нея първо трябваше да възстановим приятелството си.

— Не си могла да сториш нищо — изтъкнах й. — Тя е била прекалено силна с нейните внушения. Особено когато те е тласкала към пиенето, с което е ликвидирала защитата ти.

— Да, но не всички го знаят или ще го разберат.

— Но ще го забравят — успокоих я. — Винаги така става.

Разбирах тревогата й за репутацията, но се съмнявах, че случилото се ще има сериозни последици — с изключение на отношенията с Кристиан. Двамата с Ейдриън бяхме анализирали манипулациите на Ейвъри и разгадахме плана й, особено след като си припомнихме забележката на Саймън, че Лиса би могла да загине при нещастен случай. Ейвъри е искала Лиса да изглежда нестабилна и объркана, в случай че Ейвъри не успее да събере достатъчно психични сили, за да я възкреси. Ако Лиса наистина бе умряла, нямаше да има задълбочено разследване. След като от седмици се е държала като побъркана, след пиянските й изцепки, загубата й на контрол, случайното падане от прозореца щеше да се приеме като трагичен, но напълно възможен инцидент.

— Магията на духа е като трън в задника — заяви Лиса. — Всеки иска да се възползва от теб — както такива, които не владеят магията като Виктор, така и личности като Ейвъри, които притежават силата на духа. Кълна се, че отново щях да започна да вземам лекарствата, ако не беше страхът дали ще успея да се защитя от такива като нея. Защо искаше да убие мен, а не Ейдриън? Защо винаги аз съм мишената?