Ришел Мийд - Кръвно обещание

— Тя е криела своите сили също като теб и Лиса — промълвих аз замислено. — А по-късно и Рийд ли умрял?

— Ами именно в това е най-странното в цялата история — намръщи се Ейдриън. — Оказа се, че всъщност никой не знае кога Рийд е умрял. Искам да ти напомня, че той е от кралска фамилия и през целия си живот е бил закрилян и глезен, нали? Но въз основа на това, което узнахме за него, което не се оказа много, тъй като в момента всички са много объркани, може да се предположи, че Ейвъри нарочно го е убила, след което го е върнала обратно сред живите.

— Също както при Лиса — отбелязах аз, като си спомних думите на Саймън по време на битката. — Ейвъри е искала да я убие, а после да я върне обратно, за да бъдат свързани. Но защо от всички е избрала точно Лиса?

— Искаш ли да чуеш моето предположение? Защото Лиса владее магията с духа. Сега тази магия вече не е тайна за никого, така че е било само въпрос на време Ейвъри да чуе с какво се занимаваме Лиса и аз. Мисля, че Ейвъри се е надявала чрез връзката си с Лиса да увеличи собствената си сила. Както се оказа, тя е изсмукала доста психична енергия от онези двамата. — Ейдриън поклати глава. — Не се шегувах, като ти казах, че усещах тази магия по целия си път през кампуса. Огромното количество психична енергия, което Ейвъри е използвала, за да вдъхва внушения на толкова хора, за да маскира аурата си и кой знае какво още… да, направо е зашеметяващо.

Загледах се в шосето, виещо се пред нас, замислена за последиците от действията на Ейвъри.

— Заради това значи Рийд беше толкова объркан, толкова озлобен и настървен за битка. Двамата със Саймън са поглъщали целия този мрак, който се е образувал от нея чрез магията на духа. Също както при Лиса и мен.

— Да, но с това изключение, че ти въобще не приличаш на онези двамата. При Саймън не беше толкова очевидно, защото той беше по-добър в умението да запазва непроницаемо изражение, но и двамата явно са били на прага на своята психическа издръжливост. А сега какво се получи? Вече са отвъд този праг. И тримата.

Припомних си как Саймън гледаше изцъклено, с невиждащ поглед, а Ейвъри крещеше неудържимо. Потръпнах.

— Когато каза, че са отвъд прага…

— Имам предвид, че са напълно и изцяло полудели. Тези тримата ще останат затворени в психиатричната клиника до края на живота си.

— Заради това, което ти… което всички ние направихме? — попитах ужасено.

— Отчасти — съгласи се той. — Ейвъри беше насочила цялата тази сила срещу нас и когато я отблъснахме… е, мисля, че е станало нещо като претоварване на мозъците им. Ако трябва да бъда честен, с оглед на това до какво състояние вече бяха доведени Рийд и Саймън, сцената вероятно вече е била подготвена за това, което се случи. Същото важи и за Ейвъри.

— Марк се оказа прав — промърморих.

— Кой?

— Друг мъж, целунат от сянката, с когото се срещнах. Той говореше за това как един ден Лиса и аз може би ще успеем да се излекуваме и взаимно да отстраним мрака от нас. Изисква се извънредно внимателно балансиране на силата между владеещия магията на духа и целунатия от сянката. Все още не съм напълно наясно, но предполагам, че малкият кръг на Ейвъри, състоящ се от трима души, не е бил способен да се справи с това балансиране. Не мисля, че е здравословно да поддържаш телепатична връзка с повече от една личност.

— Хм. — За кратко Ейдриън остана смълчан, замислен за всичко това. Накрая се засмя. — Господи, не мога да повярвам, че си намерила друг владеещ магията на духа, а освен това и личност, целуната от сянката. Това е все едно да намериш игла в купа сено, но нали на теб все такива неща ти се случват. Нямам търпение да чуя разказа ти за останалото, което си правила.

Огледах се и отпуснах глава на прозореца.

— Всъщност няма нищо интересно за разказване.

Никой от ръководството на Академията не знаеше за ролята ми в сблъсъка с Ейвъри. Затова не беше много вероятно някой да ме разпитва. Все още се занимаваха с изясняването на случилото се и разпитваха Ейдриън и Лиса. Магията с духа все още бе ново явление, което никой не познаваше, така че не можеха да си обяснят какво е станало. Ейвъри, Рийд и Саймън били отведени, за да им се окаже медицинска помощ, а баща й — временно отстранен от поста си.

Ейдриън ме записа като свой гост, което ми осигури пропуск за кампуса. Като всички останали посетители получих списък с указания къде да отседна и какво мога и какво не мога да правя, на който разбира се не обърнах никакво внимание.