Ришел Мийд - Духовна връзка

— Роуз… — поде Ейб със застрашителна нотка в интонацията си.

Аз обаче продължих:

— Всички доказателства, които представихте, са прекалено очевидни. По дяволите, този, който е замислил всичко това, би могъл със същия успех да нарисува една стрелка, сочеща право към мен. А някой наистина ме е накиснал , но вие всичките сте твърде глупави, за да се замислите за това. — Неусетно бях заговорила по-силно, затова побързах да снижа глас. — Вие искате лесен отговор. Бърз отговор. И особено много искате да е някой без връзки, без могъща фамилия зад гърба си, която да го брани… — Поколебах се за миг, неуверена как да класифицирам Ейб. — Защото винаги така става. Така стана и с декрета за възрастта. Никой не надигна глас в подкрепа на дампирите, защото проклетата система не го позволява.

Хрумна ми, че се бях отклонила много от разследването — с което сигурно изглеждах още по-виновна заради заклеймяването на закона за възрастта. Опитах се отново да се съсредоточа върху обвинението срещу мен.

— Хм, както и да е, Ваша чест… това, което се опитвам да кажа, е, че тези улики не са достатъчни, за да ме обвините или да ме изправите пред съда. Не бих планирала толкова зле едно убийство.

— Благодаря ви, госпожице Хатауей — каза съдията. — Това беше много… полезно като сведение. А сега можете да седнете, докато съветът гласува.

Двамата с Ейб се върнахме на нашата скамейка.

— Какво, за Бога, си въобразяваш? — прошепна ми той.

— Просто казах истината. Защитавах се.

— Не бих стигнал чак дотам. Ти не си адвокат.

Удостоих го само с един кос поглед.

— Нито пък ти, старче.

Съдията призова членовете на съвета да гласуват дали смятат, че представените доказателства са достатъчни за повдигане на обвинение срещу мен и изправянето ми пред съда. Направиха го. Единадесет ръце се вдигнаха вкупом, като една. И всичко свърши, просто така.

Усетих тревогата на Лиса през връзката ни. Когато с Ейб се изправихме, огледах присъстващите, които започнаха да се разотиват, шумно обсъждащи това, което се случи. Светлозелените й очи бяха разширени от страх, а лицето й беше необичайно бледо. До нея Ейдриън също изглеждаше силно разстроен, но като впери очи в мен, долових излъчваната от тях любов и решителност. А зад тях двамата…

Дмитрий.

Не знаех, че присъства в залата. И неговите очи бяха приковани в мен, черни и бездънни. Само че не успях да прочета какво чувства. Лицето му не изразяваше нищо, но все пак имаше нещо в тях… нещо напрегнато и заплашително. Във въображението ми проблесна сцената как поваля цялата охрана от пазители, за да ме защити. Нещо ми подсказваше, че ако поискам, той отново ще го направи. С бой ще си проправи път до мен в съдебна зала и ще направи всичко по силите си, за да ме отърве от тях.

Някакво леко докосване по ръката прекъсна мислите ми за него. Двамата с Ейб се бяхме запътили към изхода, но централната пътека беше толкова препълнена с хора, че трябваше да спрем. След още едно докосване по ръката между пръстите ми се озова листче хартия. Като се озърнах, видях Амброуз, спрял се наблизо насред пътеката, но загледан право напред. Исках да го попитам какво става, обаче някакво инстинктивно предчувствие ме застави да си замълча. Като видях, че опашката от чакащи още не помръдва, предпазливо — за да не ме види Ейб — разгънах листчето.

Хартията беше тънка, изписана с елегантен курсив, почти невъзможен за четене.

Роуз,

Ако четеш това, значи се е случило нещо ужасно. Вероятно ме мразиш, но не те обвинявам за това. Само те моля да ми повярваш, че стореното от мен относно декрета за възрастта е много по-добро за твоите хора, отколкото онова, което другите бяха планирали. Сред мороите има такива, които искат насила да задължат всички дампири да бъдат пазители, независимо дали го желаят или не, като за тази цел използват внушението. Декретът за възрастта ограничава възможностите на тази фракция.

Както и да е, изпращам ти тази бележка, за да споделя с теб една тайна, от която трябва да се възползваш разумно, като я споделяш с колкото е възможно по-малко хора. Василиса трябва да заеме полагащото й се място в съвета и това може да бъде постигнато. Тя не е последният представител на фамилията Драгомир. Има още един жив представител на тази кралска фамилия — незаконното дете на Ерик Драгомир. Нищо друго не ми е известно, но ако ти успееш да откриеш този негов син или тази негова дъщеря, ще осигуриш на Василиса влиянието в кралския двор, което тя заслужава. Независимо от недостатъците ти и опасния ти темперамент ти си единствената, за която вярвам, че е способна да се справи с тази задача. Не губи време, за да я изпълниш.