Ришел Мийд: Духовна връзка

— Изслушването вече е в ход, при което ние ще определим дали са представени достатъчно доказателство, за да…

Прекъсна я някаква суматоха край вратата и всички в залата извиха глави, за да видят какво става.

— Кой нарушава редът? — властно попита съдията.

Един от пазителите открехна леко вратата и излезе отвън, очевидно за да говори с този, който се намираше в коридора. След миг се върна обратно в залата.

— Тук е адвокатът на обвиняемата, Ваша чест.

Съдията погледна към Деймън и мен, след което се обърна, намръщена, към пазителя.

— Тя вече си има адвокат.

Пазителят само сви рамене с комично безпомощен вид. Ако сега отвън дебнеше някой стригой, пазителят щеше да знае какво да направи. Но това странно прекъсване на протокола явно бе отвъд възможностите му. Съдията въздъхна.

— Добре. Доведете смутителя, за да разберем какво става.

Влезе Ейб.

— О, Господи! — ахнах на висок глас.

Не се наложи да бъда смъмрена, задето заговорих без позволение, защото цялата зала моментално се разбръмча. Предположих, че поне половината от присъстващите се ужасиха, защото познаваха и Ейб, и репутацията му. Останалата половина вероятно просто се вцепени при появата му.

Той беше облечен в костюм от сив кашмир, значително по-светъл от строгия черен костюм на Деймън. Под него носеше скъпарска риза, толкова ярко бяла, че сякаш сияеше — особено в съчетание с вратовръзката му от блестяща пурпурна коприна. По него се набиваха в очи и други червени аксесоари — носната кърпичка в малкото му джобче и рубинените копчета за ръкавели. Естествено всичко по него беше съвършено скроено и не по-малко скъпо от претенциозното одеяние на Деймън. Само че Ейб нямаше вид като за заупокойна служба в някоя църква. По-скоро създаваше впечатление, че току-що бяха прекъснали забавлението му на някое елегантно парти. И, разбира се, не беше забравил златните си обици, проблясващи на фона на добре оформената му черна брада.

Той пристъпи към съдията, която махна властно с ръка, за да призове залата към тишина.

— Ибрахим Мазур — заговори тя и поклати глава. В гласа й се прокраднаха едновременно удивление и неодобрение, по равни дози. — Това е… толкова неочаквано.

Ейб я почете с галантен поклон.

— За мен е удоволствие да те видя отново, Пола. Въобще не си остаряла.

— Не се намираме в кънтри клуб, господин Мазур — сухо го осведоми тя. — И докато сте тук, ще се обръщате към мен със съответната ми титла.

— Е, добре. — Смигна й закачливо. — Моля да приемете моите извинения, Ваша чест. — Извърна се и се огледа, докато накрая погледът му се прикова върху мен. — Ето я и нея. Съжалявам, че закъснях. Но вече можем да започваме.

Деймън се изправи.

— Какво означава това? Кой сте вие? Аз съм нейният адвокат.

Ейб поклати глава.

— Трябва да има някаква грешка. Отне ми известно време, за да пристигна, затова разбирам защо сте бил назначен за обществен защитник.

— Обществен защитник! — От възмущение лицето на Деймън се зачерви като домат. — Аз съм един от най-прочутите адвокати сред общността на американските морои.

— Прочут, но сред общността — сви рамене Ейб и се олюля на пети. — Няма да споря. И не влагам нищо лично.

— Господин Мазур — прекъсна го съдията, — самият вие адвокат ли сте?

— Аз имам много професии, Пола… Ваша чест. Освен това, какво значение има? Тя се нуждае само от някой, който да говори от нейно име.

— И тя вече го има! — възкликна Деймън. — Мен.

— Вече не — заяви любезно Ейб. Нито за миг не спря да се усмихва, но ми се стори, че зърнах в очите му онзи опасен блясък, който всяваше ужас сред враговете му. Сега бе като жива илюстрация на спокойствието, докато Деймън изглеждаше така, сякаш всеки миг ще получи апоплектичен удар.

— Ваша чест…

— Достатъчно! — отекна гневният й глас. — Нека момичето да избере. — Прикова в мен погледа на кафявите си очи. — Кого избираш да говори от твое име?

— Аз… — Ченето ми едва не увисна, когато вниманието на всички рязко се пренасочи към мен. Досега само наблюдавах цялата драма, разиграваща се между двамата мъже, сякаш бях на тенис мач, но ето че топката ме уцели по главата.

— Роуз. — Сепната, леко се извърнах. Даниела Ивашков неусетно се бе промъкнала до скамейката зад мен. — Роуз — отново зашепна тя, — нямаш представа кой е този Мазур. — О, нима! , мислено й възразих. — За нищо на света не би искала да си имаш работа с него. Деймън е най-добрият. И никак не е лесно да го наемеш.