Ришел Мийд - Духовна връзка

— Той… прилича на моя, фигурата е подобна — изрекох накрая. — Но не мога да съм сигурна дали е именно моят. — Усмивката на Ейб ми подсказа, че съм отговорила правилно.

— Разбира се, че не можете — съгласи се Айрис с тон, сякаш не бе очаквала нищо по-добро. Подаде найлоновия плик на един от съдебните пристави. — Но сега членовете на съвета успяха да се убедят лично, че фигурата, гравирана върху този сребърен кол, е почти идентична с тази върху нейния кол. Искам да изтъкна още, че при нашето разследване се установи — вдигна още листа, като лицето й се озари от победоносна усмивка, — че пръстовите отпечатъци по този сребърен кол са нейни.

Ето. Това беше. Големият им удар.

— Има ли по него други пръстови отпечатъци? — попита съдията.

— Не, Ваша чест. Само нейните.

— Това още нищо не означава — пак се обади Ейб и вдигна рамене. Имах чувството, че ако се изправя и внезапно призная, че съм извършила убийството, той ще продължава да настоява, че уликите са съмнителни. — Някой е откраднал нейния сребърен кол и е носил ръкавици. Нормално е пръстовите й отпечатъци да са там, защото е нейният .

— Става някак си прекалено заплетено, не мислите ли? — попита Айрис.

— Целият доказателствен материал изобилства с пробойни — възрази той. — Това е заплетеното. Как е проникнала в спалнята на кралицата? Как е преминала през пазителите?

— Е — замисли се Айрис, — това са въпроси, с които ще се занимаваме на съдебния процес, но като се има предвид обемистото досие на госпожица Хатауей как е прониквала и как се е измъквала от най-различни места, както и безбройните други дисциплинарни нарушения, извършени от нея, не се съмнявам, че може да е открила многобройни начини да проникне вътре.

— Нямате доказателство — заяви Ейб. — Дори теория нямате.

— Не ни е необходима — обори го Айрис. — Или поне засега. Притежаваме повече от достатъчно, за да започнем съдебен процес, нали? Искам да кажа, че дори не се налага да се занимаваме с онази част от обвинението, според която безброй свидетели са чули как госпожица Хатауей заплашва кралицата, че ще съжалява за издаването на последния декрет за пазителите. Ако желаете, мога да намеря протокола. Да не споменаваме докладите за други „крайно изразителни“ коментари на госпожица Хатауей, направени на публични места.

В съзнанието ми изплува един спомен. Стоях заедно с Даниела и гръмко изнасях тирада — докато другите ме наблюдаваха — как кралицата няма да ме подкупи с някакво си назначение. Много неразумно поведение от моя страна. Както и промъкването ми на Бдението, да не говорим за изразеното възмущение, че няма смисъл да се засилва охраната на кралицата, когато отвлякоха Лиса. Да, доста материал за обвинението бях подсигурила на Айрис.

— О, да — продължи Айрис. — Разполагаме също със сведения за решителното неодобрение на кралицата за интимната афера между госпожица Хатауей и Ейдриън Ивашков, особено когато двамата тайно са избягали. — Отворих уста, за да възразя, но Ейб ми изшътка да си замълча. — Има още безброй други протоколи, описващи споровете между Нейно величество и госпожица Хатауей в присъствието на много свидетели. Желаете ли да предоставя и тези документи? Или предпочитате да обявите, че вече сме готови да гласуваме за съдебния процес?

Това последното беше предназначено за съдията. Аз не притежавах юридически познания, но бях абсолютно уверена, че доказателствата срещу мен бяха дяволски уличаващи. Дори самата аз бих казала, че определено съществува основание да ме възприемат като заподозряна в убийство, с изключение само на…

— Ваша чест? — попитах. Подозирах, че вече се готвеше да направи своето окончателно изявление. — Мога ли да кажа нещо?

Съдията се замисли за миг, сетне сви рамене.

— Не виждам причина да ви откажа. Събираме всички доказателства.

Едва ли в плановете на Ейб влизаше да се изявявам като допълнителен сътрудник. Той пристъпи към мен с надеждата да ме спре с поредния си мъдър съвет, обаче не се оказа достатъчно бърз.

— Добре — заговорих, надявайки се, че звуча разумно, както и че няма да си изтърва нервите. — Представихте доста на пръв поглед уличаващи доказателства. Признавам го. — Ейб пребледня и лицето му се сгърчи. Досега не го бях виждала с подобно изражение. Не се случваше често да губи контрол върху ситуациите. — Но има още нещо. Всичко е твърде подозрително. Ако смятах да убия някого, нямаше да действам толкова глупаво. Мислите ли, че щях да оставя сребърния си кол забит в гърдите й? Допускате ли, че нямаше да си сложа ръкавици? Хайде де, та това си е направо обидно. Ако съм чак толкова способна, колкото твърдите че съм според моето досие, тогава защо бих действала по този начин? Питам ви съвсем сериозно. Ако го бях извършила, щях да се справя значително по-добре. И нямаше да оставя никаква улика, за да ме заподозрете. Всичко това е открита обида за интелигентността ми.