Ришел Мийд - Духовна връзка

Той се засмя, но не защото това му се стори смешно.

— Напротив, сега действаха бързо, Роуз. Много бързо. Понякога за изслушване се чака с дни или дори със седмици. А ако ще има съдебен процес, през цялото време, докато започне, ще си под ключ.

Преглътнах.

— И тогава ли ще действат толкова бързо?

— Не зная. Почти от сто години не е бил убиван наш монарх. Хората са полудели, а съветът иска да наложи ред. Вече кроят грандиозни планове за погребението на кралицата. Ще бъде гигантски спектакъл, за да се разсее публиката.

— Какво? Как?

— Колкото по-скоро осъдят убиеца, толкова по-сигурни ще се почувстват всички. Те смятат, че доказателствата срещу теб са солидни и затова искат да избързат. Те искат ти да си виновна. Искат да погребат кралицата, но чак след като са изправили убиеца й пред правосъдието, за да могат всички да заспят спокойно след избора на новия крал или кралица.

— Но аз не съм… — Не довърших опита си да отрека обвинението. Нямаше смисъл.

Пред нас се извиси сградата, в която заседаваше Тронният съвет. Стори ми се застрашително отблъскваща още като я видях за пръв път — при процеса срещу Виктор, но ето че сега тук щеше да се реши моето собствено бъдеще. И очевидно не само моето бъдеще. Целият свят на мороите ще следи този процес и ще изчаква с надеждата аз да се окажа злодеят, който безпроблемно ще бъде отстранен завинаги. Преглътнах и нервно изгледах Михаил.

— Мислиш ли, че… че ще има съдебен процес?

Той не ми отговори. Един от пазителите ни отвори вратата.

— Михаил? — настоях. — Наистина ли ще ме изправят на съд за убийство?

— Да — отвърна той и ме изгледа съчувствено. — Сигурен съм, че ще го направят.

Влизането в съдебната зала беше едно от най-сюрреалистичните преживявания в живота ми — и то не само защото бях обвиняема. Всичко вътре ми напомняше за процеса срещу Виктор, пък и самата идея сега аз да съм на неговото място беше прекалено шантава, за да повярвам на случващото се.

Когато се появих в залата, обградена от пазители, всички се втренчиха в мен — а повярвайте ми, вътре беше претъпкано — така че аз естествено не се стъписах, нито се свих засрамено. Вървях с уверена стъпка и високо вдигната глава. Отново ме връхлетя споменът за Виктор. Той също бе влязъл с предизвикателен вид и тогава бях ужасена, че някой, извършил толкова тежки престъпления, може да се държи по този начин. Дали сега присъстващите не си мислеха същото и за мен?

На подиума в предната част на залата седеше непозната на мен жена. Мороите обикновено избират за съдия юрист, назначаван на тази длъжност само докато трае изслушването или друга съдебна процедура. Съдебният процес — или поне такъв от ранга на този срещу Виктор — се ръководеше от самата кралица. Тя бе тази, която взимаше окончателното решение за присъдата. А сега членовете на съвета щяха да решават, ако въобще стигнех до този последен етап. Съдебният процес придава на всичко съвсем официален вид. На него произнасят присъдата и определят наказанието.

Ескортът ме отведе до най-предната скамейка в залата, зад преградата, разделяща ключовите играчи от публиката, и ми посочиха мястото до един морой на средна възраст, в строго официален, черен дизайнерски костюм. Костюм, който сякаш крещеше на всички: много съжалявам, че кралицата е мъртва, но дори и в скръбта си трябва да изглеждам модерно . Косата му беше светлоруса, леко прошарена с първите посребрени кичури. Някак си му отиваше. Предположих, че е Деймън Тарус, моят адвокат, но той не размени нито дума с мен.

Михаил седна зад мен. Зарадвах се, че именно него бяха избрали да ме придружава неотлъчно навсякъде. Като се озърнах назад, видях Даниела и Нейтан Ивашков, седнали сред останалите най-високопоставени кралски особи и техните семейства. Ейдриън не беше при тях, седеше доста по-назад, до Лиса, Кристиан и Еди. И тримата изглеждаха тревожно напрегнати.

Съдията — възрастна дама от мороите, с посивяла коса, с вид на все още способна да изрита нечий задник — призова залата да запази тишина, а аз отново се извърнах напред. Влязоха членовете на Кралския съвет, като съдията обявяваше името на всеки един. За тях бяха подредени скамейки в две редици — на първите две за по шестима от членовете, а отзад още една, по-висока, за тринадесетия член. Разбира се, днес бяха заети само единадесет места. Потиснах негодуванието си, защото там би трябвало да седи и Лиса.

Щом съветът зае местата си, съдията се обърна към нас и заговори с ясен глас, отекващ в цялата зала: