Ришел Мийд - Духовна връзка

— Не това ме тревожи! Ако те разполагат с неопровержимо доказателство и ти се забъркаш в това, също ще бъдеш заподозрян. — Първоначалното самообладание на Даниела явно бе започнало да се пропуква.

— Тя ми е леля! — възкликна Ейдриън невярващо. — Защо, за Бога, двамата с Роуз ще я убиваме?

— Защото тя не одобряваше връзката ти с Роуз. И защото Роуз беше яростен противник на закона за възрастта. — Това обяснение изрече Кристиан. Лиса го изгледа възмутено, но той само сви рамене. — Какво? Само припомних очевидното. Ако не аз, все някой друг щеше да го направи. Всички ние се наслушахме на какви ли не слухове. Хората си съчиняват разни истории, които са прекалени дори за Роуз. — Доста силен многозначителен коментар, впрочем.

— Кога? — попита Даниела, като улови ръкава на Ейдриън. — Кога беше с Роуз? Кога си отишъл при нея?

— Не зная. Не си спомням — отвърна той.

Майка му го стисна още по-здраво за ръката.

— Ейдриън! Отнасяй се по-сериозно. Това ще повлияе много на развоя на събитията. Ако си отишъл там, преди Татяна да бъде убита, тогава не могат да те замесят в това. Ако си бил с Роуз след убийството…

— Тогава тя има алиби — прекъсна я той. — И никакви проблеми няма да има.

— Надявам се да се окаже вярно — промърмори Даниела. Очите й вече не се фокусираха върху приятелите ми. Зъбните колела в мозъка й трескаво се въртяха и мислите й препускаха напред, докато се опитваше да измисли най-добрия начин да защити сина си. За нея аз си оставах само един злополучен случай. Най-големият източник на тревогата й си оставаше синът й, което естествено бе напълно разбираемо. — Все още разполагаме с време да ти намерим адвокат. Ще говоря с Деймън. Но трябва да го намеря преди изслушването довечера. Трябва да уведомим и Руфъс. По дяволите! — Като чу последното, Ейдриън повдигна вежди. Останах с впечатлението, че не се случва често лейди Ивашков да ругае. — Трябва да установим по кое време си бил там.

Ейдриън продължаваше да изглежда безкрайно объркан и имаше вид, сякаш още в следващия миг ще припадне, ако в най-скоро време не получи обичайната си доза от никотин или алкохол. Никак не ми беше приятно да го виждам такъв, особено когато бе заради мен. Никой не оспорваше, че не му липсваше сила, обаче характерът му, както и страничните ефекти на духа му пречеха да се справя с трудностите. Все пак въпреки възбудата и тревогата успя да си спомни нещо, което можеше да помогне на обезумялата му майка.

— Като влязох, във фоайето на сградата имаше някой… мисля, че беше портиер или някой от пазачите. Но не видях никого зад бюрото на рецепцията. — В повечето сгради обикновено разполагаха с подобен персонал за спешни случаи или за различни услуги.

Лицето на Даниела светна.

— Ето, от това се нуждаем. Деймън ще установи кога точно си влязъл, за да можем да свалим всички обвинения от теб.

— И ще успее ли да ме защити, ако нещо се влоши?

— Разбира се — отвърна му тя забързано.

— Ами Роуз?

— Какво за нея?

Ейдриън продължаваше да изглежда като готов да рухне, но сега зелените му очи гледаха сериозно и съсредоточено.

— Ако се установи, че леля Татяна е била убита, преди да съм отишъл там, и Роуз бъде хвърлена на вълците, Деймън ще се яви ли като неин адвокат?

— О, ами, скъпи… — заекна майка му, — Деймън всъщност не се занимава точно с това…

— Ще го направи, ако го помолиш — заяви Ейдриън твърдо.

— Ейдриън — въздъхна тя уморено, — не знаеш за какво говориш. Те заявиха, че разполагат с много сериозна улика срещу нея. И ако семейството ни покаже, че я подкрепя…

— Това не означава, че подкрепяме убиец! Ти познаваш Роуз. Харесваш я. Можеш ли да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че за нея ще бъде добре да я защитава някакъв си некадърен адвокат, който ще й натресат? Можеш ли!

Даниела пребледня. Кълна се, тя наистина се сгърчи. Не мисля, че бе свикнала на такъв яростен отпор от своя безгрижен син. И макар думите му да прозвучаха съвсем разумно, в интонацията му се долавяше някакво диво отчаяние, пък и цялото му поведение беше малко плашещо. Но не можех да преценя дали се дължеше на магията с духа, или само на емоциите му.

— Аз… ще говоря с Деймън — обеща Даниела накрая, но преди да изрече думите, няколко пъти преглътна мъчително.

Ейдриън въздъхна дълбоко и част от гнева му стихна.

— Благодаря.

Тя побърза да се отдалечи, като се смеси с тълпата, оставяйки Ейдриън с Кристиан и Лиса, които изглеждаха смаяни почти колкото Даниела преди малко.