Ришел Мийд - Духовна връзка

Макар Лиса да беше вече пълнолетна, досега винаги е била под закрилата на някои от по-старите членове на съвета — обикновено Присила Вода, а понякога дори и кралица Татяна. Но сега не можеше да разчита нито на едната, нито на другата по съвсем очевидни причини. Въпреки че много от кралските особи я уважаваха, всъщност Лиса нямаше към кого да се обърне за помощ.

Като видя колко е объркана, Кристиан я докосна по ръката.

— Леля Таша би трябвало да знае какво става — каза й той. — Рано или късно ще се появи. Знаеш, че тя няма да позволи нещо да се случи на Роуз.

Лиса знаеше, че долавя малка доза от неувереност в това твърдение, но не каза нищо. Таша може и да не искаше да ме сполети нещо лошо, но със сигурност не беше всемогъща.

— Лиса!

Викът на Ейдриън накара Лиса и Кристиан едновременно да се обърнат. Ейдриън тъкмо бе влязъл, придружаван от майка си. Самият той имаше вид като на току-що измъкнал се от леглото. Носеше вчерашните си дрехи, леко измачкани, а косата му явно бе лишена от обичайните грижи. В сравнение с него Даниела изглеждаше елегантна и овладяна, като илюстрация на безупречна бизнесдама, която обаче не беше лишена от женственост.

Най-после! Ето ги хората, които можеха да знаят отговорите. Лиса се втурна с благодарност към тях.

— Слава Богу — заговори. — Никой не иска да ни каже какво се е случило… освен че кралицата е мъртва, а Роуз е в затвора. — Лиса погледна умолително към Даниела. — Кажи ми, че това е само някаква ужасна грешка.

Даниела потупа Лиса по рамото и я изгледа утешително, доколкото беше възможно при тези обстоятелства.

— Опасявам се, че не е. Снощи Татяна е била убита, а Роуз е главната заподозряна.

— Но тя никога не би го направила! — възкликна Лиса.

Кристиан се присъедини към справедливото й възмущение.

— Крясъците й в съвета онзи ден не са достатъчно основание, за да я обвинят в убийството. — Аха, двамата с Кристиан разсъждавахме еднакво. Беше едва ли не плашещо. — Нито пък тайното й промъкване на Бдението.

— Прав си. Не е достатъчно — съгласи се Даниела. — Но това не подобрява положението й. Очевидно разполагат с друго доказателство, което доказва вината й.

— Какво доказателство? — настоя Лиса.

Даниела заговори с извинителен тон.

— Не зная. Това все още е част от разследването. Ще има предварително изслушване за представяне на уликите и разпит за това къде е била, за възможни мотиви… такива неща. — Огледа забързаните хора наоколо. — Ако въобще се стигне до това. Подобна трагедия… не се е случвала от векове. До избора на нов монарх съветът ще разполага с цялата власт, но неминуемо ще възникне хаос. Хората са изплашени. Няма да се изненадам, ако съветът въведе извънредно положение.

Кристиан се обърна към Лиса с лице, озарено от надежда.

— Снощи видя ли се с Роуз? Беше ли с теб?

Лиса се намръщи.

— Не. Мисля, че тя беше в стаята си. За последен път я видях онзи ден.

Даниела не се зарадва от това уточнение.

— Това няма да помогне. Ако е била сама, тогава няма алиби.

— Не е била сама.

Три чифта очи се извърнаха към Ейдриън. Той заговори за пръв път, след като се провикна към Лиса още с влизането си. Самата Лиса досега не му обръщаше много внимание, което означаваше, че и аз — през телепатичната ни връзка с Лиса — не се интересувах от него. Но когато Ейдриън пристъпи към нея, й направи впечатление небрежният му вид. Тревогата и смущението бяха оставили своя отпечатък по лицето му и сега изглеждаше по-възрастен за годините си. Когато се настрои към аурата му, Лиса видя обичайните златисти оттенъци, типични за владеещите магията на духа, но те бяха замъглени и смесени с по-тъмни участъци. Имаше и проблясъци като предупреждения за нестабилност на духа. За Ейдриън всичко се разиграваше твърде бързо, за да успее да реагира, но подозирах, че при първата удобна възможност ще посегне към цигарите и алкохола. Така се справяше Ейдриън с подобни затруднения.

— Какво каза? — попита Даниела остро.

Ейдриън вдигна рамене.

— Тя не беше сама, защото аз бях с нея през цялата нощ.

Лиса и Кристиан запазиха неутрални физиономии, но Даниела не успя да прикрие горчивата си изненада — като всеки родител, когато научи нещо за сексуалния живот на детето си. Недоволната й реакция не убягна от погледа на Ейдриън.

— Спести ми ги — предупреди я той. — Моралните ти поучения, мнението ти… всичко това сега няма никакво значение. — Махна с ръка към група паникьосани морои, които нахлуха вътре с викове, че се очаквало Виктор Дашков да се завърне в кралския двор и да ги избие всичките. Ейдриън поклати глава и отново се обърна към майка си: — Бях с Роуз. Това доказва, че не го е извършила. По-късно ще обсъждаме майчинското ти неодобрение относно интимния ми живот.