Бари Късел - Прераждане в Отвъдното

Картината бе ужасяваща. Навсякъде трупове и кръв. Даяна пищеше, но нищо не помагаше. Двете й дечица бяха убити и то от собствения им баща.

Душевните субстанции на близначките, вече освободени от свилените нишки на живота, започнаха да се издигат нагоре. Мониторите отразяваха движението им ясно.

Група „гойки“ веднага се спуснаха към тях, с надеждата да се сдобият с лека плячка, но двете души бяха доста подвижни и не дадоха никакъв шанс на преследвачите. Просто си играеха на гоненица с тромавите „гойки“. Те се стрелваха ту в една, ту в друга посока и така бяха лесно изоставени. Другите, току-що освободени от нишките, субстанции на убитите клиенти в банката, също поеха нагоре. От тях имаше и доста бавнички, прегрешили души… и „гойките“ незабавно се насочиха към жертвите си.

Преминали тунела и Границата, сиянията на близначките се спуснаха към Големия дом. Процедурата бе ясна и както всички останали пъти, старите приятелчета По и Леа, се отправиха към техния парцел в съзвездието Лебед.

— Това е чудовищно убийство! — с покруса изрече й Йоманда.

— Да, и то от собствения им баща — сподели докторката и добави. — Все пак видяхме и предпоследното превъплъщение на Петер и Александра, макар и за кратко.

— А сега?

— Имам идея! Искате ли да ги върнем в зората на живота им. Първото превъплъщение!

— Но нали те бяха Боата и Анакондата!?

— Това може би не е първото. Тогава нямахме мощната програма на Кейс.

— Ами да опитаме.

Техникът се зае с апаратурата. Петер и Александра лежаха все още под хипноза. Двете екстрасенски напрегнато вкарваха новата аура в мозъците на двамата в сферите.

Техникът съобщи с треперещ глас:

— Настройката спря на два милиона години назад във времето! Това е първото идване на двойката на Земята!

Птеродактилът имаше за какво да се страхува. Люспестият дракон бе по-силен от него и бе заплашил дечицата му. Защо ли трябваше птицата-гущер да навлиза в неговата ловна зона? Но малките дактилчета все пак трябваше нещо да ядат, инак ги чакаше гладна смърт. Затова и тя се реши твърдо да престъпи настоящия закон на джунглата. В територията на дракона имаше изобилна храна и лесно достижима плячка. Това бе така, защото Люспестият, царят на животните, не се занимаваше с дребосъците, ами с нещо по-голямо и най-вече дебнеше Птеродактила. Яйцата на гущеровата птица бяха също в менюто на дракона.

Този ден Люспестият бе решил да се промъкне до високите канари, за да се добере до стария си враг. Преди няколко дни Птеродактилът, с огромни прилепови крила, бе измъкнал от устата му едно така хрупкаво динозавърче, че той не можеше да й го прости и бе тръгнал за мъст. Искаше да изяде дечицата й, даже и още неродените, намиращи се в огромните птеродактилови яйца.

Драконът бе също вид грамаден гущер, но без крила и с много по-масивно тяло от птицата. Люспестото му туловище приличаше също и на голяма величествена риба, излязла от дълбините на морето. Огънят, който излизаше от ноздрите му, често причиняваше пожари, но това бе и основното оръжие срещу жертвите му. Динозаврите се страхуваха смъртно от него, но когато бяха заедно, те се защитаваха с масивността на телата си.

Достигнал до канарите, Люспестият започна да се придвижва с повишено внимание. Искаше да изненада врага си. Предполагаше, че яйцата са поставени на западния склон, защото там имаше преграда от скали, през които вятърът трудно минаваше. Естествено защитен, този склон даваше сигурност на птицата и яйцата й. Родените птичета вече летяха от канара на канара и по някой път тупваха на земята, но от това те добиваха опит и лека-полека се учеха как да станат птеродактили.

Майката бе заминала тази сутрин на лов покрай зоната на дракона. Височината, която тя достигаше, бе достатъчна да види цялата долина. На връщане, с няколко дребни жертви в стиснатия клюн, тя забеляза Люспестия. Сърцето й се изпълни с тревога. Единственото, което можеше да спре врага й бяха тесните скали. С много трудности можеше да се премине през тях. Те бяха така усукани, че приличаха на лабиринт, от който мъчно се излизаше. Тя разчиташе на тези скали. Дали щеше да успее да прибере дечицата си, докато драконът се провираше из трудния терен?

И действително, влечугото, опитвайки се вече да лавира между острите скали, загуби много време. Люспестото му тяло се заклещваше по някой път така, че той трябваше да използва и силата си, за да ги поразкърти и продължи напред.