Бари Късел - Прераждане в Отвъдното

Лусия се изправи и в погледа й се четеше удоволствие от избора на рулетката. Тя подозираше, че това е чужденец, но в случая нямаше време за разследване, защото плътта й заговори, със стотно по-голям порив, отколкото останалите. Тя бе опиянена от величествената гледка на прекрасното мускулесто тяло.

Любовната оргия започваше в центъра на Млечната зала. По правило, девойката се събличаше бавно на фона на лека музика от фанфари, като показваше най-забележителните стойности, както на тялото, така и на лицето. След това любенето бе съпроводено със звуци, издавани от участниците, но също и от публиката. Когато достигаха екстаза, цялата зала виеше също от удоволствие.

Крал Ману излезе напред и се доближи до Лусия Ненаситната. Той се хвърли в нозете й и започна да я ближе по краката, както правеха всички варвари, и с това предизвика настръхване на женските гърди. Продължи нагоре. Кралицата бе приятно изненадана от изпитаните усещания. Тя също не издържа и започна да го милва по шията.

Достигнал до възвишението, Ману се сепна от растящото крещене в залата. Почти всички бяха изпаднали в екстаз. Никой досега не бе започвал церемонията така и то с кралицата. Любовната оргия продължи необикновено дълго и ослепителната красавица започна да се доближава до собствения си оргазъм. Тя не бе го изпитвала никога и сега за пръв път чувстваше, че ще се получи това толкова дългоочаквано изживяване.

Настръхнала до мозъка на костите си, тя се любеше, както никога досега. Движенията й бяха неудържими. Омайващи звуци изпълваха залата. Забавлението бе достигнало връхната си точка. Тогава се случи това, което тя бе чакала години наред. Бе на върха на щастието си. Ману също. Не бе срещал такава жена в живота си, с такова точно чувство за ритъм и точни движения. Хармонията бе перфектна.

Но точно в този момент нахлуха бойците на Ману. Неочакващи такова нападение, всички участници в оргията се предадоха без бой. Никой нямаше оръжие под ръка и това улесни задачата на варварите.

Лусия и Ману не виждаха какво се разиграва около тях. Бяха така влюбени един в друг, че дори да бъдеха убити, нямаше да забележат това. Обвили все още телата си едно о друго, те се целуваха и мъркаха от удоволствие. Светът за тях не съществуваше.

Ману се опомни едва тогава, когато един от приближените му го разтърси от опиянението и му даде да разбере, че действителността е съвсем друга:

— Кралю, задачата е изпълнена с успех. Всички са вързани и чакаме по-нататъшно твое разпореждане. Какво да правим с жените?

— С жените…? — запелтечи Ману. — Ами вземайте ги. Само ми оставете тази, това е тяхната кралица Лусия. Тя е за мен и нищо друго не искам. Вие правете, каквото знаете. Оставете ни само на мира. Ние с нея имаме толкаво неща за вършене, нали, скъпа?

— Ти си крал Ману? — понечи да се измъкне красавицата от обятията на силния мъж, но при спомена от преживяното само допълни. — Аз съм твоя, дори с цената на цялото ми кралство. Искам те, скъпи!

Тя го поведе към покоите си, с копринени пердета и сатенени постилки. Хвърлиха се на едно от леглата и продължиха опиянението си.

Слънцето пускаше първите си лъчи и в двореца на Лусия. Метаморфозата започна незабавно. Всички човешки същества излязоха навън и пуснаха корени в почвата, за да могат на следващата нощ да продължат историята на своята планета. Душите, които доскоро притежаваха телата на тези същества, опиянени от преживяванията през нощта, се отделиха от мозъчните кухини и без свилени, задържащи нишки се устремиха нагоре към своите парцели.

Субстанцията наречена По се отдели също от тялото на крал Ману. За тази нощ той дълго щеше да си спомня. Излетя със скоростта на мисълта нагоре и се намери в любимия си парцел. Леа бе също там и му се усмихваше.

— Как беше тази нощ, По? — прошепна загадъчно тя и продължи. — Изглеждаш щастлив. Изневери ли ми или беше пак с някоя психарка?

— Ох, Леа, срамувам се да ти го кажа. Тази нощ бе изключителна за мен. Ако знаеш какво изпитах и то с кого? Ти не ще повярваш! — отговори й той.

— Същото мога да кажа и аз, По. Тази нощ бе също незабравима за мен. Аз бях кралица Лусия и ако знаеш с какъв любовник го правих, просто ще ми завидиш!

— Какво казваш, ти ли бе кралицата?

— Да, защо? Да не би да си присъствал в Млечната зала? Или си бил някой от нахлулите варвари?

— Ах, Леа, та аз бях самият Ману! Значи, та ние с теб сме били тази нощ главните герои!? Значи ние с теб сме го правили така изкусно!? Колко се радвам, че си била ти, скъпо приятелче, неразделно!