Бари Късел - Прераждане в Отвъдното

Крал Ману имаше винаги недостиг на жени в своето малко кралство. Двама или трима рицари се счепкваха помежду си за една жена. Не минаваше без бой и дуели. Чул за кралството на Лусия, тази вечер крал Ману искаше да проникне в крепостта и да се настани там завинаги. Също бе чул за ненаситността на кралицата, останала без постоянен мъж и за нейната строгост. Защитеният дворец, обаче не позволяваше на никой да се промъкне горе. Каменният стълб бе така гладък, че никой не можеше да го изкачи, но Ману имаше нещо предвид.

Въпреки варварските му нагони, той бе изключително умен и находчив. Тази нощ в неговия череп бе не кой да е, ами върналият се от Земята По. Нощта обещаваше да е сцена на велики събития. Той не знаеше в чий череп, кой се е наместил и трябваше да внимава, защото често се получаваха изненади. До сутринта По бе мозъкът на крал Ману и историята на планетата Сирис се пишеше сега от него. Ако превземеше Лусияниното кралство, то той щеше да обещае на космическите деца, през следващите нощи още по-интересни сцени. Развлеченията не спираха, но и изненадите бяха пълни понякога и с дълбоко разочарование. Стигаше се дори до унищожение на плътта и това бе наказание, както за самите жители на планетата, така и за душите. След убийство те се рееха доста надалеч, в края на парцела им, докато се освободят от натрупаната отрицателна енергия, а телата на дневните кенгура просто умираха и през нощта те не се превръщаха в хора. Просто ги нямаше.

След залеза субстанцията По бе влязла в тялото на крал Ману и всичкия опит, натрупан от Земята, той можеше да използва великолепно за развитието на живота на Сирис. След гощавката в пещерата бе събрал вождовете на племената си и бе начертал в общи линии плана за нападение на Лусия.

Споменът му за съществуването му, като змията Анаконда му даде интересната идея да вземат от джунглата дебели лиани. Както той, в старото, земно време се увиваше около Столетника и пълзеше нагоре към короната му, така и сега те можеха, с увиването на лианите по гладкия стълб, да се катерят нагоре към подстъпите на кралството. След това с изненада да превземат Голямата порта, без бой. Защитниците на Лусияниното кралство бяха лениви и слаби в борбата, защото разчитаха на естественото препятствие и никога досега не бяха изненадвани. Това бе така и отчасти, защото никоя душа не се бе вмъквала в тялото на Ману, като преди това да е имала живот на змия. Късметлиите да влязат в кралската глава, винаги опитваха традиционните методи, но без успех.

Планът бе изготвен и армията на Ману, обрамчила огромните лиани, напредваше бодро към гладкия стълб на непревземаемото кралство.

Когото пристигнаха, животът във високата страна на Лусия бе в пълен ход. Нощният пир бе започнал и звуковете, придружаващи оргиите, се чуваха надалеч. Никой не подозираше какво ги очаква в следващите няколко часа.

Жилавите лиани се увиваха около каменния стълб и педя по педя, армията от варварите на Ману напредваше, катерейки се успешно нагоре.

Охрана, както винаги, нямаше. Десетилетия наред никой не бе успял да стъпи в Рая на Лусия и дори самата тя бе така разхлабила войните, че всеки изпълняваше роля не на защитник, ами на чудесно справящ се любовник в Млечната зала.

Крал Ману бе начело на изкачването и с опитни движения се прехвърли на терасата пред дълбокия ров.

Разбира се, препятствието не бе само гладкия и висок Огромен стълб, на който се крепеше цялата канара, но и дълбок ров, който пък отделяше стълба от Голямата порта. Ровът бе не само дълбок, но и опасан с остри копия и дебели колове.

Съществото По, намиращо се в главата на краля, бе помислило и за това. Предното му съществуване, като граф де Мол, го бе навело на мисълта да използва широките папрати, като крила на прилеп. Той знаеше много добре, че с такива крила може да прелети рова. Екипирал армията си с жилави папратови листа, които бяха завързани за ръцете им, те литнаха над рова. Няколко от войните му изпопадаха в рова. Бяха много малко, но все пак той си помисли.

„Ами ако Леа е между тях? Дали трябваше така да рискувам? Къде ли е любимата ми Леа?“

Намиращи се вече пред Голямата порта, войните на Ману с лекота се прехвърлиха зад нея и я отвориха. Непосредствено зад портата бе Млечната зала. Там се играеха Любовните състезания. Цялата планета знаеше за тях, но никой от варварите не бе ги виждал на живо. Финесът, който присъстваше в тези игри, им бе непознат и те мислеха, че това е нещо отегчително, но при влизането в залата, останаха изумени от появилата се гледка.