Бари Късел - Прераждане в Отвъдното

— Аз също, скъпи ми Ману, извинявай, исках да кажа По!

След тези трогателни разкрития те се спуснаха хванати със свилени нишки помежду им и се зареяха в обширния си парцел в очакване на новата нощ.

Захласнати от видяното на мониторите, доктор Райдсма и Йоманда почти не вярваха на очите си. Та те бяха решили вечната загадка на живота и смъртта. Сега трябваше само да обобщят и документират изследванията и да обърнат световната наука с главата надолу. Присъстващите екипи на телевизията и радиото щяха да потвърдят видяното и то още сега.

Двамата съпрузи Александра и Петер се събуждаха постепенно от дълбоката хипноза. Йоманда изчакваше всичко да си дойде на мястото. Свилените нишки на живота им бяха здраво захванати за тях и спокойствие се излъчваше по лицата им. Това даваше надежда за добро продължение в следващия сеанс. След необходимата процедура, Петер се събуди пръв и се огледа. Като че ли нищо никога не се бе случвало с него. Той бе забравил всичко преживяно по време на хипнозата. Малко изумен от крещящите във възторг присъстващи, той стана от леглото в сферата и каза:

— Е, как беше? Ще имаме ли успех?

— Да, и то какъв! — отговори му докторката и махайки и последните скенери по слепоочията му, добави. — Ако знаеш само какви преживелици си имал, Петер!? Но всичко по ред. Първо ти е нужна почивка, на Александра също.

— Значи ще можем за кратко да си отидем до България? — попита жената, намираща се още в другата сфера, оправяйки косата си от тънките жички, оплели се в нея.

— Както искате, скъпи мои, но ако желаете, можем да довършим цялата серия, защото се губи един интервал от превъплъщението ви като Шулц и Ева, до настоящото. Дали сте били горе досега или сте имали още едно прераждане? Това ни се иска да проверим и ще сме готови окончателно. Но това ще трае съвсем кратко, защото програмата на Кейс е много мощна.

— Ами, добре тогава, но само един сеанс, за да можем да си идем на България, преди пресата да е нашумяла и да са ни обявили там като идоли на нова религия.

— Нова религия, казваш? — замисли се Йоманда. — Та това не е религия. Това е самата истина, доказана от нас. На човек му дай да види и да пипне, за да повярва. Но последствията? Все повече се замислям, дали да дадем гласност на тази истина?

— Да, така е! — намеси се доктор Райдсма. — Колко ли самоубийства ще станат след приемането на тази нова религия, както я нарече Александра. На никой няма да му струва скъпо да си сложи край на живота и да избере примерно планетата Сирис в очакване на друго, по-добро съществуване.

— Може би това е целта на Ахиле, който сега се намира в тялото на Кейс де Граф? — каза Петер, спомнил си как взеха информацията от него в болницата в Дордрехт. — Той бе казал, че човечеството трябва да узнае истината. Но защо? Дали целта не е да се започнат тези самоубийства, за да се прочисти и без това пренаселената ни планета. Това е нож с две остриета.

— Или пък е избавление от страха и нищетата. Излиза, че човек живее, защото го е страх да не умре, не знаейки какво го очаква след смъртта. Ние даваме отговор на този въпрос и страхът вече не е фактор, нали? А и мъката по този начин се премахва — даде обосновано мнение Александра, като хвана съпруга си под ръка и напуснаха залата под аплодисментите на присъстващите журналисти.

— До утре! — с тих глас каза Йоманда, с надеждата, че ще се съгласят да довършат и последното прераждане.

— До утре! — обърнаха глави към учените влюбената двойка българи и затвориха вратата след себе си.

На следващия ден двойката отново бе в сферите. Поставиха всички необходими сензори и докторката поде хипнозата на Петер, а Йоманда на Александра. Вкараха аурата в апарата и се приготвиха за наблюдение. Този път журналистите не бяха допуснати до лабораторията, защото въпреки забраната за разпространение, преди да е завършен експериментът, една радиостанция си бе позволила да каже това-онова и отзвуците бяха така шумни, че трябваше дори правителството да се намеси. Все още се мислеше кога и как да се поднесе тази нова истина за света. Полицията бе предупредила двете жени за възможна паника и бедствие, ако всичко се поднесе така спонтанно и необработено от цензурата на кабинета. Министър-председателят искаше незабавен доклад след привършването на опитите.

Годината, появила се върху циферблата на сферата, бе 1966. Мониторите и на Петер, и на Александра, показваха едни и същи кадри. Интересното бе, че този път образите не бяха излъчени, както винаги, от два различни ъгли, ами имаше пълно съвпадение на картините. Това хвърли в паника всички. Просто бе невъзможно. Само ако и двете души се бяха поместили в едно и също тяло, би могло да се получи този ефект. Но как?