Бари Късел - Прераждане в Отвъдното

Всички присъстващи бяха полуголи, само със загатващи и наблягащи на най-примамливите интимни части на тялото дрехи. Светлината бе кремава и приятна. Жените притежаваха изкусителни красиви тела, с перфектни форми. Играта бе такава, както и бяха чули за нея. Насядали в млечна течност, участниците въртяха нещо като рулетка. Всеки си имаше някакъв знак на рамото, а същият този знак бе заложен и в рулетката. В зависимост от това, кой с кого се паднеше, започваше неудържимо любовно приключение. Журито бяха всички участници в оргията. Колкото аплодисментите бяха по-горещи, толкова оценката бе по-висока.

Тази нощ кралица Лусия бе поискала от четирите най-добре представили се двойки да оформят заключителна фаза с нейно участие. Всички знаеха за ненаситността й и затова очакваха с нетърпение да дойде финала.

В преддверието на Млечната зала имаше нещо като гардероби, в които се намираха всевъзможни леки прозрачно сребърни дрехи. Наоколо нямаше никой. Крал Ману имаше идея и каза на своите воини да изчакат в тишина всичко, и чак когато състезанието свърши, да нахлуят и да вземат, която жена си поискат. Но дотогава той искаше да бъде един от участниците в състезанието. Преоблече се в една много подходяща за великолепното му тяло туника, захвърли мазните варварски железни доспехи и влезе незабелязано от никой в млечната обстановка. На дрехата бе извезан летящ дракон и той проследи кога на рулетката ще се появи неговият знак. Минаха няколко завъртания и участниците с по-слаби или по-силни ръкопляскания аплодираха действията на любещите се двойки. В широк басейн с мляко бе седнала Лусия. Веднага си личеше кралската осанка в нея. Жената с най-пищните форми и най-красивото лице. Тялото й бе като на антилопа, дълги крака и овални гърди, на които едва ли би издържал всеки присъстващ участник, камо ли Ману, който бе захласнат от красотата на тази приказна жена.

Рулетката се завъртя с бясна скорост. Всеки очакваше да се появи неговия знак и след това да потъне в любовно наслаждение с подходящ партньор. Очите на всички следваха показалеца на въртящата се плоскост. Знакът, обаче този път, бе изненадващ. Това бе знакът на Кралицата. Дълга лебедова шия.

Всеки мъжки индивид се изпълни с надежда. Всеки искаше ненаситната Лусия. Всеки искаше да прекара незабравими мигове, с нейното прелестно тяло. Но дали ще можеше да устои на нейната страст? Това бе въпрос, на който никой не искаше да отговаря, защото се страхуваше, че той ще е негативен. Все пак поривът на мъжката плът искаше това да се случи, да има в прегръдките си тая вълшебница.

Залата се изпълни с тишина. Тишина, от която никой не се плашеше, само очакваше. Сърцата лудо думкаха в гърдите на мъжете. Кралицата също бе напрегната. Изглежда душата, настанила се в нея, имаше противоречия със същността на този обред. Нещо не пасваше в поведението на кралицата.

Крал Ману гледаше как бясно се въртеше рулетката и сърцето му щеше да се пръсне от напрежение. Неговият знак, Летящият дракон, също се бе устремил в главоломна надпревара с другите участници. Едва сдържащ поривите на якото си кралско тяло, чуждоземецът стискаше зъби с надеждата, че ще успее. Изваяната Лусия така го привличаше, че той забрави за своята мисия. Забрави за това, че е водител на шайката варвари, забрави за това, че трябва да пленят Кралицата и да превземат Млечната зала. Опиянен от страстта, която бушуваше в него, той забрави дори кой е. Искаше само да люби Лусия, така силно, както никоя жена преди това. Щеше да отдаде цялото си любовно майсторство, само и само да я задоволи… Да…, да задоволи ненаситната кралица. Трябваше да изчака съдбата си, която бе заложена в тази въртяща се дървена повърхност.

Скоростта на топчето започна да намалява и всички мъже наостриха сетивата си до скъсване. Кой ли ще е щастливецът?

В залата бе необикновено тихо. Дъхът на присъстващите бе секнал, защото топчето навлезе в последната си обиколка. Заигра последния си танц и замря.

Летящият дракон извезан на туниката на Ману, като че ли потрепна. В квадратчето, със същия знак на дракон, лежеше топчето и се въртеше като пумпал. След това спря и всички видяха знака. Разочаровани, мъжете погледнаха щастливеца.

Крал Ману се изправи и от вълнение снагата му затрепери. В залата никой мъж не притежаваше такова исполинско тяло. Туниката се пръскаше по шевовете, но това му придаваше още по-привлекателен вид. Гордата му осанка възбуди любопитството на присъстващите. Досега никой не бе виждал този неестествен за кралството жител.