Бари Късел - Прераждане в Отвъдното

Материя, подобаваща на вода, пълзеше в хоризонтална повърхност, но изведнъж тя се спускаше право надолу, като огромен водопад. Край не се виждаше. Гледката бе великолепна. От дълбочина пък идваше към тях също летлива течност, разделена обаче на малки топчици, всяка от които с различни цветови оттенъци. Облачетата, които явно представляваха индивидуалността на жител на Отвъдното, плуваха и от време на време някое просто, първо сменяше цвета си, после изливаше цялото си съдържание във вид на тази летлива течност. Насъбрала се достатъчно, тя се спускаше по водопада надолу, но къде?

Интересното бе, че от нищото, идващият разтвор се изпаряваше и пак се образуваха малки облачета.

„Така се храним, скъпи ми Шулци. Долу ни е кухнята. Но по-късно ще разбереш всичко. Не му се учудвай толкова. Ще свикнеш. Преди да отидеш на Земята ти бе най-гладният от компанията ни. Не помниш ли?“ — рече шеговито Шумахер.

„Нищо не помня. Само, може би, това спускане надолу ми е малко познато. Да, там долу е големият Гейзер. Има ли нещо такова?“

„Още един път добре дошъл вкъщи, приятелю!“

„Ами сега, каква е процедурата?“

„Ще се явиш при Създателя. Трябва да разказваш много.“

След като подминаха преливащите течности, те се понесоха към друга светлина, идваща от огромна горяща факла. Белотата ослепяваше, но ангелът водеше изумения професор напред. Наближиха достатъчно светлината и там, в огромна сфера, пълна с вещество от фина материя, без определена форма се намираше елипсовиден облак с големи размери.

„Завърна ли се, сине мой!? Как си По?“ — излетя оттам мисъл.

„По?“ — попита професор Шулц озадачен.

„Да, ти винаги си се казвал просто По! — подкрепи ангелчето мисълта от сферата и продължи. — Аз бях на Земята Шумахер, но тук винаги съм бил Зол.“

Сферата се приближи, долитайки до двамата. Обхвана ги и те проникнаха в нея. Професорът не усети кога се намери вътре. Съзнанието му бе замъглено и все едно в сън, той започна да вижда, като на филмова лента целия си живот. Откакто се помнеше като малък, през юношеството му, след това дори видя случката със змията и то така чисто, като че ли той го преживяваше отново. Приятелчето му и неговата нелепа смърт. След това видя живота си като студент и запознанството с Ева. Женитбата и голямата любов. Разочарованието от нейната изневяра с Адолф. Приключенията с „гойките“ и загадъчната му смърт. Тези ярки картини, така дълбоко запечатани в съзнанието му и сега изплували отгоре, бяха взети и поставени в общата същност на новото същество, наречено По. Всъщност това бе старият По. По от пребиваването му на Земята като Анакондата, По, като жена в лицето на Фелисия, По, като граф де Мол, По, като професор Шулц.

Старият По. Сега вече всичко бе в съзнанието му. Всички съществувания, всички преживелици, всичко бе вътре в неговата същност. Съществото По нямаше вече пол. То бе просто едно дете от Космоса, създадено за вечен живот и натрупване на опит, придобиване на качества, добри и лоши, изчерпване на злото от съзнанието му. Но докога? Според закона на Космоса, докато същността на това космическо дете се изчисти и от последната покварена помисъл.

По и Зол се изляха във вече познатите елипсовидни облачета и политнаха отново към изходите на Големия дом. В една от многото групички бе доста оживено. По забеляза облаче с позната структура и разбра, че това е неговото вечно другарче Леа. Леа или жената на професор Шулц. Ева, Боата, Маркиза и Ксинтия.

— Ей По, тръгваме ли! — каза му тя.

— Да, Леа, да вземем ли и Зол с нас или ще се насладим на спомените само ние.

— Не, не, аз ще се приготвям за път към Земята. Трябва да си избирам майка. А пък и вие има какво да посетите след цял живот отсъствие от дома ви. Вашият парцел си го знаете, нали? Съзвездието Лебед! — каза за довиждане Зол и се спусна към бял изход, водещ незнайно накъде.

— Колко ми е мъчно за парцела. Знаеш ли как си го бяхме подредили с молекулите от Слънчевата светлина? — каза Леа.

— Какво ли правят циклопите на планетата Сирис? Нашият парцел граничи и с тях. Последният път ти се опита да влезеш в един циклоп, но излетя, тъй като той не искаше да ти се подчини, помниш ли?

— Да, но ти пък влезе и какво направи, ожени ли се за старата психарка, а…, ха…, Хахаха? — отвърна, на явно старо шеговито събитие, случило се на планетата Сирис, жизнерадостната Леа.

Двете облачета се отправиха към водопада. Трябваше да заредят съставките си и след това имаха намерение да отлетят с новите заряди към познатия им Космос. Разстоянието не бе проблем за тях, защото с тези заряди всяко облаче пътуваше из цялата Вселена.