Лоуренс Блок: Билет за отвъдното

Искам да благодаря за огромната помощ на Райтърс Рум, защото там бе извършена голяма част от подготвителната работа по тази книга, и на фондация Рагдейл, където тя бе написана. Благодаря също на Джордж Кабанас и Еди Лама, както и на Джак Хит и Пол Таф, които ме запознаха с братя Конг. И накрая — благодаря на Сара Елизабет Майлс, която се кълне, че е готова на всичко — на всичко! — за да види името си в книга.

В последния четвъртък на март, някъде между десет и половина и единайсет сутринта, Франсин Кури казала на съпруга си, че излиза за малко, трябвало да напазарува.

— Вземи моята кола — предложил той. — Няма да излизам.

— Много е голяма — отклонила предложението му тя. — Когато съм с нея, имам чувството, че управлявам кораб.

— Както решиш — казал той.

Колите, неговият буик парк авеню и нейната тойота камри, били в гараж зад къщата им — сграда с открити греди в стил „Тюдор“, разположена на Колониал Роуд между Седемдесет и осма и Седемдесет и девета улица в бруклинския квартал Бей Ридж. Франсин запалила камрито, излязла на заден ход от гаража, затворила с дистанционното вратата и пак на заден ход стигнала до улицата. На първия червен светофар пъхнала касета с класическа музика в касетофона. Бетовен, един от късните квартети. У дома слушала джаз, любимата музика на Кенан, но когато шофирала, винаги си пускала класически композитори.

Франсин била красива жена, метър седемдесет и един висока, четирийсет и три килограма, с едър бюст, тънка талия, стройни бедра. Тъмната й коса била лъскава и чуплива, сресана назад към тила. Тъмноока, с фин, леко извит надолу нос и големи, пълни устни.

На снимките винаги беше с плътно затворени устни. Както разбрах, имала възголеми горни резци и доста дълбока захапка, заради която се притеснявала и гледала да не се засмива широко. На сватбените си снимки сияе от щастие, но все пак се усмихва със стиснати устни.

Кожата й имала маслинен оттенък и потъмнявала с лекота на слънце. Вече била започнала да събира тен. Последната седмица на февруари двамата с Кенан прекарали на плажа в Негрил, Ямайка. Искало й се да потъмнее още, но Кенан я накарал да се пече по-малко и да използва слънцезащитен крем.

— Не е полезно за теб — казал й той. — Прекалено тъмният тен не е привлекателен. Ако оставиш една синя слива дълго на слънце, тя става сушена слива.

— И какво толкова им харесваш на сините сливи? — поискала да знае тя.

— Зрели са и са сочни — бил отговорът на Кенан.

На половината път до следващата пресечка от къщата й, горе-долу по времето, когато стигнала ъгъла на Седемдесет и осма и Колониал, шофьорът на син микробус за доставки включил двигателя. Оставил я да удвои преднината си, после напуснал тротоара и я последвал.

Франсин завила надясно по Бей Ридж авеню, след това наляво по Четвърто авеню и поела на север. Когато стигнала до „Д’Агостино“ на ъгъла на Шейсет и трета улица, намалила и бавно насочила камрито към място за паркиране половин пресечка по-нататък.

Синият микробус за доставки подминал камрито, заобиколил и спрял до пожарен кран пред супермаркета.

Когато Франсин Кури е излязла от къщи, аз още съм закусвал.

Предишната вечер бях окъснял. Двамата с Илейн вечеряхме в един от евтините индийски ресторанти на Източна шеста улица, после гледахме новата постановка на „Майка Кураж“ 1в обществения театър на Лафайет. Местата ни не бяха хубави и едва чувахме актьорите. Искаше ни се да си тръгнем още в антракта, но един от актьорите беше приятел на съседка на Илейн и трябваше да останем до края, за да се видим зад сцената и да го уверим колко е бил невероятен. Накрая го придружихме до един бар на ъгъла, който по непонятни причини беше претъпкан.

— Страхотно беше — обърнах се към Илейн, когато излязохме от бара. — Три часа не можах да му чуя гласа на сцената, а последният час не можах да му чуя гласа на масата. Чудно ми е има ли изобщо глас.