Лоуренс Блок: Билет за отвъдното

— Какво искам ли? Ти какво си мислиш, че искам бе, мамицата ти?

Кенан не отговорил.

— Пари — заявил след малко мъжът. — Искаме пари.

— Колко?

— Шибана пустинна чернилка! От къде на къде ти ще ми задаваш въпроси? Я да чуя?

Кури зачакал.

— Един милион долара. Как ти се струва, задник такъв?

— Невъзможно — възпротивил се той. — Вижте, не мога да говоря с вас. Нека ми позвъни приятелят ви, може би с него ще се разбера.

— Резеняк чалмосан, какви ми ги…

Този път Кенан прекъснал разговора.

Решил, че най-важното е да се овладее. Опитите да се държи под контрол подобна ситуация можели да подлудят човек. Всъщност ситуацията вече била извън контрол. Похитителите държали всички козове.

Но ако човек се отърси от необходимостта да я контролира, може поне да престане да танцува по тяхната музика, за да не го разиграват като циркаджийска мечка.

Влязъл в кухнята и си направил гъсто сладко кафе, приготвил го в месингово джезве с дълга дръжка. Докато кафето изстивало, той извадил от хладилника водка и си налял петдесет грама, изпил ги наведнъж и почувствал как леденото спокойствие го завладява без остатък. Отнесъл кафето в другата стая и тъкмо го допивал, когато телефонът иззвънял отново.

Обаждал се вторият мъж, възпитаният.

— Ядосали сте моя приятел, господин Кури. А с него е трудно да се спогодиш, когато е ядосан.

— Мисля, че е по-добре занапред да се обаждате вие.

— Не разбирам…

— Ако ми се обаждате вие, ще успеем да се справим с положението преди цялата работа да се превърне в трагедия — настоял Кури. — Той каза милион долара. И дума не може да става.

— Не мислите ли, че тя струва толкова?

— Струва си всяка сума — отвърнал му Кенан, — но…

— Като я поставите на везните, колко излиза, господин Кури? Сто и десет, сто и двайсет, някъде там ли?

— Не…

— Има към петдесет килограма по наша преценка.

Прелест.

— Петдесет килограма по двайсет хилядарки килото… Защо не направите сметката вместо мен, господин Кури? Излиза към милион, нали така?

— Накъде биете?

— Ами натам, че ако тя беше материал, щяхте да платите един милион за нея, господин Кури. Толкова щяхте да дадете, ако беше хероин. От плът и кръв тя не струва ли толкова?

— Невъзможно е да платя сума, с която не разполагам.

— Разполагате.

— Нямам един милион.

— Колко имате?

Той забавил отговора, за да помисли.

— Четиристотин.

— Четиристотин хиляди.

— Да.

— Ами това е по-малко от половината.

— Имам четиристотин хиляди — настоял той. — Това е по-малко от една сума и повече от друга. Нямам повече.

— Бихте могли да съберете остатъка.

— Надали. Вероятно бих могъл да взема заем, да се обърна към хора, които ми дължат услуги и малко да увелича сумата, но няма да е много. И ще отнеме поне няколко дни, вероятно към седмица.

— А защо си мислите, че ние бързаме?

— Аз бързам — заявил Кури. — Искам да си върна жената и искам да напуснете живота ми, страшно бързам тези две неща да се случат.

— Петстотин хиляди.

Нали! Ето че има неща, които може да контролира.

— Не — отрязал той. — За живота на жена ми няма да се пазаря. Давам ви всичко, което имам и толкова. Четиристотин.

Настъпило мълчание, после се чула въздишка.

— Ами добре. Колко глупаво от моя страна да си въобразявам, че хора като вас знаят как да се държат при сключване на сделка. Тази игра я играете от години нали? По нищо не отстъпвате на евреите.

Кури не знаел как да отговори на подобно обвинение, затова замълчал.

— Нека са четиристотин — склонил мъжът. — Колко време ще ви е необходимо да ги съберете?

Петнайсет минути, казал си наум Кури.

— Поне два часа — рекъл.

— Можем да направим разплащането довечера.

— Добре.

— Пригответе парите. Не се обаждайте на никого.

— Че на кого бих могъл да се обадя?

Половин час по-късно седял на кухненската маса пред четиристотин хиляди долара. В мазето имал сейф, голям стар „Мослър“, тежък близо тон, вграден в стената, скрит зад борова ламперия и защитен с аларма за крадци, както и със собствена система за заключване. Всички банкноти били стодоларови, по петдесет във всяка пачка, осемдесет пачки, всяка от по пет хиляди долара. Кури ги броял и мятал по три-четири пачки накуп в големия пластмасов кош, който жена му използвала за прането.

На Франсин не й се налагало да се занимава лично с прането. Колко пъти й бил повтарял, че може да наеме колкото си иска домашни прислужници. Но на нея така й харесвало, била старомодна. Харесвало й да готви, да чисти, да поддържа къщата.