— Какво искам ли? Ти какво си мислиш, че искам бе, мамицата ти?
Кенан не отговорил.
— Пари — заявил след малко мъжът. — Искаме пари.
— Колко?
— Шибана пустинна чернилка! От къде на къде ти ще ми задаваш въпроси? Я да чуя?
Кури зачакал.
— Един милион долара. Как ти се струва, задник такъв?
— Невъзможно — възпротивил се той. — Вижте, не мога да говоря с вас. Нека ми позвъни приятелят ви, може би с него ще се разбера.
— Резеняк чалмосан, какви ми ги…
Този път Кенан прекъснал разговора.
* * *
Решил, че най-важното е да се овладее. Опитите да се държи под контрол подобна ситуация можели да подлудят човек. Всъщност ситуацията вече била извън контрол. Похитителите държали всички козове.
Но ако човек се отърси от необходимостта да я контролира, може поне да престане да танцува по тяхната музика, за да не го разиграват като циркаджийска мечка.
Влязъл в кухнята и си направил гъсто сладко кафе, приготвил го в месингово джезве с дълга дръжка. Докато кафето изстивало, той извадил от хладилника водка и си налял петдесет грама, изпил ги наведнъж и почувствал как леденото спокойствие го завладява без остатък. Отнесъл кафето в другата стая и тъкмо го допивал, когато телефонът иззвънял отново.
Обаждал се вторият мъж, възпитаният.
— Ядосали сте моя приятел, господин Кури. А с него е трудно да се спогодиш, когато е ядосан.
— Мисля, че е по-добре занапред да се обаждате вие.
— Не разбирам…
— Ако ми се обаждате вие, ще успеем да се справим с положението преди цялата работа да се превърне в трагедия — настоял Кури. — Той каза милион долара. И дума не може да става.
— Не мислите ли, че тя струва толкова?
— Струва си всяка сума — отвърнал му Кенан, — но…
— Като я поставите на везните, колко излиза, господин Кури? Сто и десет, сто и двайсет, някъде там ли?
— Не…
— Има към петдесет килограма по наша преценка.
Прелест.
— Петдесет килограма по двайсет хилядарки килото… Защо не направите сметката вместо мен, господин Кури? Излиза към милион, нали така?
— Накъде биете?
— Ами натам, че ако тя беше материал, щяхте да платите един милион за нея, господин Кури. Толкова щяхте да дадете, ако беше хероин. От плът и кръв тя не струва ли толкова?
— Невъзможно е да платя сума, с която не разполагам.
— Разполагате.
— Нямам един милион.
— Колко имате?
Той забавил отговора, за да помисли.
— Четиристотин.
— Четиристотин хиляди.
— Да.
— Ами това е по-малко от половината.
— Имам четиристотин хиляди — настоял той. — Това е по-малко от една сума и повече от друга. Нямам повече.
— Бихте могли да съберете остатъка.
— Надали. Вероятно бих могъл да взема заем, да се обърна към хора, които ми дължат услуги и малко да увелича сумата, но няма да е много. И ще отнеме поне няколко дни, вероятно към седмица.
— А защо си мислите, че ние бързаме?
— Аз бързам — заявил Кури. — Искам да си върна жената и искам да напуснете живота ми, страшно бързам тези две неща да се случат.
— Петстотин хиляди.
Нали! Ето че има неща, които може да контролира.
— Не — отрязал той. — За живота на жена ми няма да се пазаря. Давам ви всичко, което имам и толкова. Четиристотин.
Настъпило мълчание, после се чула въздишка.
— Ами добре. Колко глупаво от моя страна да си въобразявам, че хора като вас знаят как да се държат при сключване на сделка. Тази игра я играете от години нали? По нищо не отстъпвате на евреите.
Кури не знаел как да отговори на подобно обвинение, затова замълчал.
— Нека са четиристотин — склонил мъжът. — Колко време ще ви е необходимо да ги съберете?
Петнайсет минути, казал си наум Кури.
— Поне два часа — рекъл.
— Можем да направим разплащането довечера.
— Добре.
— Пригответе парите. Не се обаждайте на никого.
— Че на кого бих могъл да се обадя?
* * *
Половин час по-късно седял на кухненската маса пред четиристотин хиляди долара. В мазето имал сейф, голям стар „Мослър“, тежък близо тон, вграден в стената, скрит зад борова ламперия и защитен с аларма за крадци, както и със собствена система за заключване. Всички банкноти били стодоларови, по петдесет във всяка пачка, осемдесет пачки, всяка от по пет хиляди долара. Кури ги броял и мятал по три-четири пачки накуп в големия пластмасов кош, който жена му използвала за прането.
На Франсин не й се налагало да се занимава лично с прането. Колко пъти й бил повтарял, че може да наеме колкото си иска домашни прислужници. Но на нея така й харесвало, била старомодна. Харесвало й да готви, да чисти, да поддържа къщата.
Читать дальше