Лоуренс Блок: Билет за отвъдното

— Мислех, че там ти харесва, а сега стана миризлива дупка.

— Щом приятелите ти са далеч от теб, всяко място е миризлива дупка. Идвай, човече. Какво ще кажеш?

Когато Питър Кури пристигнал в дома на брат си, Кенан тъкмо бил приключил поредния разговор с по-любезния от двамата похитители. Този път мъжът далеч не звучал толкова любезно, особено накрая, когато Кенан поискал да му докажат, че Франсин е жива и е добре. Разговорът протекъл горе-долу така:

КУРИ: Искам да говоря със съпругата си.

ПОХИТИТЕЛ: Не може. Тя е в скривалището. Обаждам се от уличен телефон.

КУРИ: Откъде да знам, че съпругата ми е добре?

ПОХИТИТЕЛ: Имаме достатъчно основания да се грижим добре за нея, нали ще ни направи богати.

КУРИ: Боже, откъде да знам, че изобщо е при вас?

ПОХИТИТЕЛ: Познаваш ли гърдите й?

КУРИ: Моля?

ПОХИТИТЕЛ: Ще познаеш ли една от тях? Така е най-лесно. Ще отрежа едната й цица и ще я оставя пред входната ти врата, за да не се тревожиш излишно.

КУРИ: Боже, не говори такива неща. Изобщо не го казвай.

ПОХИТИТЕЛ: Ами тогава да не си говорим за доказателства, а? Трябва да си имаме доверие, господин Кури. Повярвай ми, без доверие няма да стигнем доникъде.

И това е всичко, казал Кенан на Питър. Трябвало да им се довери, но как? Дори не знаел кои са.

— Поблъсках си главата на кого мога да се обадя — продължил той. — Сещаш се, хора от бизнеса. Някой, който да ми помогне, да ми пази гърба. Само че всички, за които се сетих, могат да бъдат замесени. Как да изключа някого? Отвличането си има поръчител.

— А те как…

— Не знам. Нищо не знам, знам само, че отиде да пазарува и не се прибра. Излезе, взе колата и пет часа по-късно телефонът иззвъня.

— Пет часа?

— Не знам, приблизително. Пити, не знам какво да правя, нямам опит с подобни гадости.

— Ти си по сделките, братле.

— Сделките с дрога са нещо различно. Така ги замисляш, че да осигуриш безопасността на всички, никой да не е застрашен. А тази работа…

— Хората в наркобизнеса непрекъснато се избиват.

— Да, но за това си има причина. Първо: сключват сделки с хора, които не познават. Това си е живо самоубийство. Сделката ти се струва добра, а се оказва измама. Второ, даже може да е подточка на първото: правят бизнес с хора, които уж познават, а в действителност не е така. Друга причина, какъвто искаш номер й сложи: хората загазват, защото се опитват да играят нечестно. Опитват се да сключат сделка, без да имат пари, с надеждата, че по-късно ще оправят сметката. Действат неразумно, разминава им се, а после загазват. Знаеш, че е така в девет от десет случая; говорим за хора, които се пристрастяват към собствения си материал и преценката им отива по дяволите.

— Или играят по правилата, а накрая през вратата нахлуват шестима ямайци и изпозастрелват всички.

— Ами и това се случва — съгласил се Кенан. — Не е задължително да са от Ямайка. Онзи ден четох за едни наркотрафиканти от Лаос в Сан Франциско. Всяка седмица се появява нова етническа група, която иска да те унищожи. — Той поклатил глава. — Работата е там, че при правилно организирана сделка с дрога човек може да си тръгне веднага щом надуши нещо нередно. Не е задължително да сключи сделката. Щом имаш парите, можеш да ги похарчиш другаде. Щом имаш стоката, можеш да я продадеш на друг. Участваш в сделката само докато ти носи изгода; можеш да си подсигуриш гърба, да поставиш охрана навсякъде и веднага да разбереш с какви хора си имаш работа и можеш ли да им имаш доверие.

— А тук…

— А тук сме с вързани ръце. С пръст в задниците. Казвам им: нося ви парите, вие доведете жена ми. Те отказват. Не ставало така. И аз какво да им кажа? Задръжте си жената? Продайте я на друг, щом не ви харесва моята сделка? Не мога.

— Не можеш.

— За едно успях да се наложа. Той ми поиска милион, аз му казах четиристотин хиляди и точка. Казах му майната ти, нямам повече, и той се върза. Ами ако бях казал…

Прекъснал го звънът на телефона. Кенан го вдигнал и говорил няколко минути, като същевременно си водил записки в един бележник.

— Няма да дойда сам — заявил той по едно време. — Тук е брат ми, идва с мен. Иначе не става.

Изслушал отговора и отворил уста да каже още нещо, но другият затворил телефона.

— Да тръгваме — обърнал се Кенан към брат си. — Искат парите в торби за боклук. Това е лесно. Защо в две обаче? Май не са виждали толкова пари накуп, нямат идея колко голяма е купчината.

— Може докторът да им е казал да не вдигат тежко.