Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

Хубави мъже са, с дълги прави носове и тъмни хлътнали очи. Питър има идеално оформени мустаци. Лицето на Кенан е гладко избръснато.

Ако ги нападнете и се ръководите от външния им вид, ще елиминирате първо Кенан. Или поне ще се опитате. В него има нещо, което подсказва, че е по-опасният от двамата, че реакциите му са по-бързи и по-уверени.

Ето как изглеждали, докато крачели забързано обратно към ъгъла, където била паркирана колата на Кенан. Колата си стояла на мястото, все така отключена. Торбите били изчезнали от задната седалка. От Франсин Кури нямало и следа.

— Мамка му — изругал Кенан.

— Багажника?

Той отворил жабката на колата, натиснал бутона и отворил капака на багажника. Заобиколил и вдигнал капака. Там били резервната гума и крикът, друго нямало. Тъкмо затварял капака, когато уличният телефон на десетина метра от тях звъннал.

Кенан изтичал и сграбчил слушалката.

— Прибирайте се — наредил мъжът. — Тя вероятно ще се прибере преди вас.

Отидох на обичайната вечерна среща, която се провеждаше в църквата „Сейнт Пол“, точно зад ъгъла на моя хотел, но си тръгнах в почивката. Прибрах се в стаята и позвъних на Илейн. Предадох й разговора с Мик.

— Трябва да идеш — посъветва ме тя. — Идеята ми се струва страхотна.

— Предложи да идем двамата.

— О, Мат, не съм сигурна. Ще пропусна лекции.

В четвъртък вечер Илейн посещаваше курс в Хънтър, всъщност тъкмо от лекции се беше прибрала, когато й позвъних. „Индийското изкуство и архитектура по време на монголското владичество.“

— Ще идем само за седмица, най-много десетина дни — убеждавах я аз. — Пропускаш само една лекция.

— Една лекция не е проблем.

— Именно, така че…

— Просто не ми се идва. Само ще се пречкам, не мислиш ли? Представям си как двамата с Мик обикаляте Ирландия и се забърквате в купища неприятности.

— Нелоша представа.

— Само че това си е забавление за момчета, нали? Притрябвало ви е да се мотае с вас момиче. Сериозно, не ми се идва особено. Но знам, че си неспокоен и мисля, че пътуването ще ти се отрази добре. Досега не си бил в Европа, нали?

— Никога.

— От колко време е там Мик? Месец?

— Горе-долу.

— Според мен трябва да идеш.

— Може — уклончиво отвърнах аз. — Ще си помисля.

Нямало я.

Нямало я никъде. Кенан проверил старателно всички стаи, макар да съзнавал, че е безсмислено — Франсин не би могла да мине през алармената система, без да я обезвреди или изключи. Когато приключил с огледа, той се върнал тичешком в кухнята, където брат му правел кафе.

— Лайняна работа.

— Знам, братле.

— Кафе ли правиш? Май не ми е до кафе. Ще ти стане ли неприятно, ако си сипя едно питие?

— Ще ми стане неприятно, ако аз изпия чаша. Ако я изпиеш ти, няма проблем.

— Просто си помислих… няма значение. Изобщо не ми се пие.

— Там ни е разликата, братле.

— Май да — той се завъртял. — Пити, защо бе, мамка му, така ме разиграват? Казаха, че ще е в колата, а не беше там. Казаха, че ще се прибере, а сега я няма. Каква е тая шибана работа?

— Може да са попаднали в задръстване?

— И какво ще правим, човече? Ще си седим тук и ще чакаме, така ли? Дори не знам какво чакаме. Взеха парите, а ние какво получихме? Измамиха ни, това е. Не знам кои са, къде са, нищо не знам. Какво ще правим?

— Не знам.

— Според мен е мъртва — заключил той.

Питър замълчал.

— Ти нямаше ли да я убиеш? Тя може да ги разпознае. По-сигурно е да я убият, вместо да я върнат. Убиват я, закопават я и край на историята. Случаят е приключен. На тяхно място бих постъпил така.

— Нищо подобно.

— Казах на тяхно място. Не съм като тях, даже не мога да си представя да отвлека непозната жена. Една невинна, мила дама, която не е навредила на никого, дори през ум не й е минавала лоша мисъл…

— Спокойно, братле.

Умълчали се, после отново подели разговора си, какво друго им оставало? След половин час телефонът иззвънял и Кенан се хвърлил към него.

— Господин Кури?

— Къде е тя?

— Моите извинения. Настъпи лека промяна в плана.

— Къде е?

— В съседната пресечка, на Седемдесет и девета. Мисля, че се пада от южната страна на улицата, три или четири къщи след ъгъла…

— Моля?

— Има неправилно паркирана кола до пожарен кран. Сив форд темпо. Жена ви е в него.

— В колата ли е?

— В багажника.

— Натъпкали сте я в багажника?

— Няма да се задуши, има достатъчно въздух. Но тази вечер е студено, затова се постарайте да я извадите по-скоро.