Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

Вместо това отместих стола си назад и станах.

— Нищо не ми дължите. Не знам колко струва времето ми. Да кажем, че сме се разплатили, като сте ме почерпили кафе.

— Вземете парите. За бога, таксито сигурно струва по двайсет и пет долара в едната посока.

— Дойдох с метрото.

Кенан се втренчи в мен.

— С метрото? Нали брат ми ви каза да вземете такси? Защо сте решили да спестите някой и друг долар, след като така или иначе аз плащам?

— Приберете си парите — настоях. — Дойдох с метрото, защото е по-лесно и по-бързо. Сам решавам как да се придвижвам от едно място до друго, господин Кури, и върша делата си, както сам намеря за добре. Не ме учете как да се придвижвам из града, а аз няма да ви уча как да продавате дрога на ученици.

— Исусе — възкликна Кенан.

— Съжалявам, че си изгубихме взаимно времето — обърнах се към Пит. — И благодаря, че си се сетил за мен.

Пит ме попита дали искам да ме откара до града или поне до спирката на метрото.

— Не — отклоних поканата — ще се поразходя малко из Бей Ридж. От години не съм наминавал насам. Работих по случай на няколко пресечки от тук, пак на Колониал Роуд, но малко по на север. Точно срещу парка. Оул’с Хед Парк; мисля, че така се казва.

— Това е на осем или десет пресечки от тук — уточни Кенан Кури.

— И аз така мисля. Човекът, който ме нае тогава, беше обвинен, че е убил жена си, а аз помогнах да бъде оправдан.

— Значи е бил невинен?

— Ами, беше я убил. Но аз не знаех. Разбрах го впоследствие.

— Когато е нямало какво да се направи.

— Напротив — възразих. — Онзи тип се казваше Томи Тилъри. Забравил съм името на жена му, но любовницата му се казваше Каролин Чийтам. И когато тя умря, той си го отнесе.

— И нея ли уби?

— Не, при нея беше самоубийство. Но аз се погрижих да изглежда като убийство и уликите да водят към Томи. Измъкнах го от един батак, от който не заслужаваше да излезе, затова ми се стори уместно да го набутам в друг.

— Колко години излежа?

— Колкото можа. Почина в затвора. Наръгали го с нож. — Въздъхнах. — Мислех да се поразходя до къщата му, да видя дали сградата ще събуди някакви спомени, само дето те май и без това ме връхлетяха.

— Притесняват ли ви?

— Спомените ли? Не особено. Сещам се за много сторени от мен неща, които ме притесняват повече. — Потърсих с поглед палтото си, после се сетих, че не го нося. Навън беше пролет, време, подходящо за спортно сако, въпреки че привечер щеше да захладнее.

Запътих се към вратата, но Кенан ме спря:

— Господин Скъдър?

Погледнах го.

— Държах се неуместно — каза той. — Извинете ме.

— Не ми дължите извинения.

— Напротив. Изпуснах си нервите. Това е нищо. По-рано днес счупих телефона, даваше заето и в яростта си строших слушалката в стената. — Кенан поклати глава. — Подобно поведение ми е непривично. От напрежението е.

— Всички живеем под напрежение.

— Да, може би. Онзи ден някакви типове отвлякоха жена ми, нарязаха я на парчета, увиха я в найлон и ми я върнаха в багажника на кола. Сигурно под напрежението на такива събития живеят и всички останали. Знам ли?

— Полека, братле… — намеси се Пит.

— Не, добре съм — успокои го Кенан. — Мат, поседни за малко. Остави ме да ти разкажа цялата история и после сам ще решиш дали да се намесиш или да останеш настрани. Забрави какво ти казах преди малко. Не ми пука дали ще я разкажеш на някого. Просто не искам да се разчува, защото разчуе ли се, ще стане истинска, а аз още не мога да повярвам, че това наистина се случи.

Разказа ми какво се е случило, изложи историята в основни линии, както я преразказах. Някои подробности научих по-късно в хода на разследването, но братя Кури вече бяха изровили и сами известно количество информация. В петък открили тойотата камри, която Франси паркирала на Атлантик авеню. Тя ги отвела до „Арабски лакомства“, а по торбите в багажника разбрали, че се е отбивала в „Д’Агостино“.

Когато Кенан приключи разказа си, отклоних поканата за друга чаша кафе и приех чаша газирана вода.

— Имам някой въпроси — казах.

— Слушам те.

— Какво направихте с тялото?

Братята се спогледаха, Пит махна с ръка към Кенан, който пое въздух:

— Един братовчед ветеринар има клиника за животни на… няма значение къде е, намира се в стария квартал. Обадих му се и му казах, че имам работа, която трябва да свърша в неговата клиника, но без да разбира друг.

— Кога беше това?

— Обадих му се в петък следобед, а в петък вечерта взех от него ключовете и отидохме в клиниката. Той има едно съоръжение, нещо като пещ, която използва за кремирането на домашните любимци, които приспива. Взехме, ами, взехме…