Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Може. Трябва да отидем на ъгъла на Оушън авеню и Фарагът Роуд.

— Това е във Флетбуш, нали?

— Така мисля.

— Там е, Фарагът Роуд е на две пресечки от Бруклинския колеж. А там какво има?

— Телефонна будка.

Когато свършили с разпределянето на парите и опаковането им в две торби за боклук, Кенан подал на Питър деветмилиметров автоматичен пистолет.

— Вземи го — настоял той. — Не бива да участваме в тая работа невъоръжени.

— Не бива изобщо да участваме в тая работа. Какво полза от оръжието?

— Не знам. Ти обаче го вземи.

На излизане от къщата Питър сграбчил брат си за ръката.

— Забрави да включиш алармата.

— Че каква полза от нея? Франси е при тях, а парите са у нас. Какво друго могат да откраднат?

— Поставил си аларма, включи я. И от проклетия пистолет може да няма полза.

— Прав си. — Кенан се върнал в къщата, а когато се появил отново, казал: — Охранителната ми система е произведение на изкуството. Не можеш да се вмъкнеш в къщата ми, не можеш да подслушваш телефоните ми, нито да сложиш микрофони в помещенията. Трябва само да спипаш жена ми и ще ме накараш да обикалям града с торби за боклук, пълни със стотачки.

— Откъде да минем, братле? Предлагам да тръгнем по Бей Ридж, после да караме по магистралата Кингс до Оушън авеню.

— Може. Има десетина начина да стигнем до там и този не е по-лош от другите. Какво ще кажеш ти да караш?

— Аз ли?

— Ами да. Аз не съм не себе си, мога да дам на заден и да се натреса на някоя полицейска кола. Или да прегазя монахиня.

Трябвало да бъдат при уличния телефон на Фарагът Роуд в осем и половина. Според часовника на Питър пристигнали три минути по-рано. Той останал в колата, а Кенан отишъл до телефона и зачакал да позвъни. Преди да тръгнат на път Питър бил затъкнал пистолета отзад в колана си. Оръжието му убивало, затова сега го извадил и го поставил в скута си.

Телефонът звъннал и Кенан вдигнал. Питър погледнал часовника си — точно осем и трийсет. Похитителите държали на точността или наблюдавали мястото от някой прозорец от другата страна на улицата.

Кенан се върнал бавно при колата.

— Ветеране авеню — обявил той.

— За пръв път го чувам.

— Някъде между Флетлендс и Мил Бейсин, в този район. Обясниха ми как да стигнем. Караме по Фарагът до Флетбуш, после по Флетбуш до Ен авеню и излизаме на Ветеране авеню.

— И като стигнем?

— Търсим уличен телефон на ъгъла на Ветеране и Източна шейсет и шеста.

— Защо ни разиграват така?

— За да ни подлудят. Или да се уверят, че нямаме подкрепление. Не знам, Пити. Може би просто се опитват да ни вбесят.

— Справят се.

Кенан заобиколил откъм мястото на пасажера и влязъл в колата.

— Фарагът до Флетбуш, Флетбуш до Ен — промърморил Питър. — Предполагам, че при Флетбуш трябва да завием надясно, а после наляво към Ен.

— Точно така. Десен завой при Флетбуш и после ляв завой по Ен.

— Колко време имаме?

— Не казаха. Нищо не споменаха за време. Просто ми казаха да побързам.

— Май няма да спираме за кафе.

— Не — рекъл Кенан. — Май няма.

На ъгъла на Ветеране и Шейсет и шеста упражнението се повторило. Питър останал в колата. Кенан отишъл до телефона, който почти веднага иззвънял.

— Много добре. Бързо стигнахте — похвалил ги похитителят.

— Сега какво?

— Къде са парите?

— На задната седалка. В две торби за боклук, както искаше.

— Хубаво. Сега искам двамата с брат ти да отидете до авеню Ем, като вървите по Шейсет и шеста улица.

— Искаш да отидем пеша, така ли?

— Да.

— С парите?

— Не, парите да си стоят там.

— На задната седалка в колата.

— Да. И оставете колата отключена.

— Оставяме парите в колата, извървяваме една пресечка…

— Всъщност две.

— После какво?

— Чакате на ъгъла на авеню Ем пет минути. После се качвате в колата и се прибирате.

— Ами жена ми?

— Жена ти е добре.

— Как да…

— Ще ви чака в колата.

— По-добре да е там.

— Какво значи това?

— Нищо. Обаче се притеснявам да оставя парите без наблюдение в незаключена кола. Някой може да ви изпревари и да ги вземе.

— Не бери грижа — успокоил го мъжът. — Това е почтен квартал.

Оставили колата отключена, оставили и парите в нея, изминали краткото разстояние до следващата пресечка и по-дългото до авеню Ем. Изчакали пет минути по часовника на Питър. После тръгнали обратно към буика.

Май не съм ви казвал как изглеждат? Кенан и Питър си приличат. Кенан е към метър седемдесет и седем, с около сантиметър или два по-висок от другия. И двамата имат стройното телосложение на боксьори средна категория, макар че Питър е започнал да се закръгля в талията. И двамата имат матов тен и прави тъмни коси, разделени отляво и гладко вчесани назад. Питър е на трийсет и три и е започнал да оплешивява отпред. Косата на две години по-младия му брат е непокътната.