Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

На следващия ден намерихме стадо от малки тоати, които облекчиха пътуването ни. Бяхме стигнали далеч на юг, когато сутринта на петия ден забелязахме голяма флота от бойни кораби, плаващи на север. Те ни откриха, преди да можем да се скрием, и скоро бяхме обкръжени от отряд черни мъже. Стражата на принцесата се би храбро, но всички паднаха мъртви. Нас ни пощадиха.

Дея Торис се опита да се самоубие, но един от черните войници изтръгна кинжала от ръцете й. После здраво ни вързаха една с друга.

След пленяването флотата продължи своя път на север. Тя се състоеше от двадесет големи бойни кораба и от малки бързи крайцери. Същата вечер една от малките машини, летяща далеч напред, се завърна с пленница — млада червена жена, заловена край някакви хълмове и, както казваха те, под самия нос на три бойни кораба на червените марсианци.

От откъслечните разговори, които дочувахме, стана ясно, че черните пирати търсят групи бегълци, изплъзнали се от тях преди няколко дни. Че те смятаха залавянето на младата жена за особено важно, бе ясно от дългите й разпити, на които я подложи командирът на флотата. По-късно тя бе доведена при нас.

Новата пленница беше много красиво момиче. Тя разказа, че преди години е тръгнала на доброволно поклонение от двореца на своя баща, Джедай на Птарт. Казваше се Тувия. Когато чу името на принцесата, тя падна на колене, целуна вързаните ръце на Дея Торис и й каза, че същата сутрин е била с Джон Картър, принца на Хелиум, и с Карторис, нейния син.

Отначало Дея Торис не повярва, но като чу разказа за всичките й приключения, откакто е срещала Джон Картър, и за изживяното от него, Карторис и Ксодор в земята на първородните, разбра, че това е истина. «Защото в целия Барзум само Джон Картър може да извърши делата, които ми разказваш.» Тувия не скри както любовта си към Картър, така и неговата преданост и вярност към избраната жена. Дея Торис заплака горчиво, проклинайки Зат Арас и жестоката съдба, принудили я да напусне Хелиум само няколко дни преди завръщането на любимите й хора.

«Аз не те укорявам, че го обичаш, Тувия — каза принцесата. — Че твоето чувство към него е чисто и искрено, виждам от откровеността на изповедта ти пред мен.»

Флотата продължи на север, мина близо до Хелиум, но очевидно те разбраха, че Джон Картър наистина е избягал от тях, и скоро завиха на юг. Един войник влезе в стаята ни и ме повлече навън.

«Няма място за зелени в земята на първородните» — каза той и грубо ме блъсна от палубата на кораба. Струваше му се, че най-лесният начин да освободи кораба от присъствието ми бе да ме изхвърли.

Но добрата съдба ми помогна и по чудо аз се спасих само с леки натъртвания. Корабът летеше бавно и когато политнах през борда в тъмнината надолу, аз се ужасих при мисълта за страшната смърт, която ме чака, защото през целия ден флотата бе летяла стотици метри над повърхността. Но за моя изненада и радост аз паднах върху мека растителност, едва на няколко метра от палубата. Явно, че по това време машината е била съвсем ниско над земята.

Лежах изтощена цяла нощ и на сутринта разбрах щастливата причина, която ме бе спасила. Когато слънцето се показа, видях под себе си обширната панорама на морско дъно и далечни хълмове. Бях паднала върху един висок връх. В тъмнината на нощта корабът просто е драскал гребена на хълмовете и когато е минавал над тях, черният войник ме е блъснал.

На няколко километра западно от мен се виждаше голям воден канал. Достигнах го и разбрах, че е владение на Хелиум. Останалото вие вече знаете.

Дълго време никой не проговори. Дея Торис — в лапите на първородните. Изтръпнах при тази мисъл, но огънят на непобедимата ми самонадеяност пламна в душата ми. Скочих на крака и с вдигнат меч дадох тържествен обет, че ще спася моята принцеса и ще отмъстя за нея.

Сто меча изскочиха от ножниците си и сто бойци се врекоха в живота и съдбата си на делото. Планът ми за действие беше вече готов. Благодарих поотделно на всеки верен приятел и се оттеглих в приемната си зала с Кантос Кан, Тарс Таркас Ксодор и Хор Вастус.

Дълго обсъждахме подробностите около експедицията. Ксодор бе категоричен, че Ису ще избере Дея Торис и Тувия за робини за срок от една година.

— По това време те ще бъдат в сравнителна безопасност — каза той — и ние поне ще знаем къде да ги търсим.

Организирането на флотата за нашествието в Омен бе възложено на Кантос Кан и Ксодор. Първият се зае в най-кратък срок да достави нужните кораби и да осигури пристанище, където Ксодор да ръководи оборудването им. Години наред черният воин бе преустройвал пленените бойни кораби така, че да плават в Омен, и бе напълно запознат с конструкцията и всички спомагателни механизми.