Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

— Аз обичам единствено и само принцесата на Хелиум — отговорих спокойно. — Съжалявам, Федора, но аз ти разказах всичко от самото начало.

Тя извърна настрана лицето си, но аз долових мрачния и зъл поглед, който отправи към Дея Торис. Тя остана достатъчно близко, за да смущава с присъствието си тези може би последни наши минути.

Все по-малък и по-малък ставаше отворът. След минута той щеше да стане толкова тесен, че дори и тънката ръка на моята принцеса не ще можеше да се провре.

Горе над нас чувахме слабите отзвуци на някакви събития. Явно множество черни, зелени и червени хора си пробиваха път през горящия храм на Ису. Едно слабо течение отгоре донесе миризмата на дим. Той ставаше все по-силен. Скоро от далечния край на коридора до нас достигнаха викове и шумът от бързи стъпки.

— Върни се, Джон Картър, върни се! — викаше един глас. — Дори подземията горят.

Десетина хора изскочеха от заслепяващия дим. Това бяха Карторис, Кантос Кан, Хор Вастус, Ксодор и още неколцина, които преди ме бяха последвали.

— Няма никаква надежда, Джон Картър — каза Ксодор. — Пазителят на ключовете е мъртъв, а те самите са изчезнали. Единствената ни надежда е да загасим пожара и да се доверим на съдбата, че след година ще намерим твоята принцеса жива и здрава. Аз донесох достатъчно храна за това време. Когато тази цепнатина се затвори, димът няма да влезе при тях и ако ние побързаме да изгасим пламъците, аз вярвам, че те ще оцелеят.

— Върви тогава сам и вземи другите със себе си — заповядах аз. — Ще остана тук до моята принцеса, докато милостивата смърт не ме освободи от страданията ми. Не искам да живея повече.

Докато говорех, Ксодор хвърляше множество малки кутии в стаята на жените. Миг по-късно цепнатината не беше по-широка от три сантиметра. Дея Торис ми вдъхваше кураж и надежда и ме молеше да я спася.

Изведнъж зад нея се появи красивото лице на Федора, сгърчено от ненавист. В мига, когато очите ни се срещнаха, тя заговори:

— Не мисли, Джон Картър, че така лесно ще отхвърлиш любовта на Федора, дъщерята на Матай Шанг. Нито се надявай някога отново да държиш в обятията си своята Дея Торис. Чакай да измине дългата година, но знай, че когато тя свърши, ръцете на Федора ще са тези, които ще те поздравят, а не ръцете на принцесата на Хелиум. Гледай, тя умира.

Когато свърши, аз я видях да издига високо един кинжал. После съзрях фигурата на Тувия. Когато кинжалът падаше върху беззащитната гръд на любимата ми, Тувия застана между тях. Една ослепителна вълна от дим скри от очите ни трагедията, разиграваща се в килията. Екна писък, един-единствен, когато ножът се спусна.

Димът се изчисти, но ние стояхме безмълвни и втренчени в една глуха стена. Цепнатината се бе затворила и в продължение на цяла година тази килия щеше да пази своята тайна от погледа на хората.

— След секунда ще бъде късно — настояваше Ксодор. — Кой знае дали и сега ще успеем да стигнем външната градина. Заповядах да пуснат помпите и скоро подземията ще бъдат наводнени. Ако не искаме да се издавим като плъхове, трябва да излизаме веднага и да се опитаме да преминем през горящия храм.

— Вървете! — извиках аз. — Оставете ме да умра тук край моята Дея Торис. Другаде няма щастие за мен. Когато изнесат нейното скъпо тяло от това място след година, ще намерят и тялото на нейния съпруг, който я очаква.

Смътно си спомням какво се случи после. Като че ли се борех с много хора и бях вдигнат от земята и отнесен някъде. Не зная. Никога не запитах сам. Никой от онези, които бяха с мен в този ден, не докосна скръбта ми с разказ за това, което знае.

Исках да разбера едно-единствено нещо, което би снело от раменете ми бремето на неизвестността. Но само времето ще разкрие чия красива гръд докосна кинжалът на убиеца.

© 1918 Едгар Бъроуз

© 1991 Ас. Радославов, превод от английски

Edgar Rice Burroughs

The Gods of Mars, 1918

Сканиране, разпознаване и редакция: Огнян Пешков, 2006

Редакция: Mandor, 2010 (#)

Издание:

Едгар Бъроуз. Боговете на Марс

Английска

Издателско сдружение Евразия-Абагар

Редактор: Мариета Георгиева

Художник на корицата: Величко Пиер Николов

Худ. редактор: Господин Пейчински

Коректор: Иличка Пелова

Формат: 70×100/32. Печатни коли 16,25

София, Плевен, 1991

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/2707

Последна редакция: 2010-05-24 09:25:05

Навсякъде където капитан Картър е използвал марсиански мерки за време, разстояние, тежина, аз съм се опитвал да ги превърна във възможно най-равнозначните им земни стойности. Неговите бележки съдържат много таблици и научни данни, но тъй като Международното астрономическо дружество сега е заето с изследването и проверяването на този голям запас от ценни сведения, аз сметнах, че не ще добавя нищо към интересния разказ на капитана или към общото човешко познание, ако се придържам строго към оригиналния ръкопис, а, от друга страна, това би могло да обърка читателя и да го отклони. За онези обаче, които се интересуват, аз ще обясня, че марсианския ден е повече от 24 часа и 37 минути. Марсианците го делят на десет равни части. Денят започва около 6 ч. сутринта земно време. Зодите се разделят на петдесет по-къси периода, всеки от които е съставен на още 200 по-кратки, приблизително равни на земната секунда. Барзумианската таблица за време, както е дадена тук, е само част от пълната таблица, намираща се в записките на Джон Картър.