Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Но сражението продължаваше. Терните и черните не се обединиха срещу нас. Всеки път, когато тернски кораб срещнеше кораб на първородните, се завързваше ожесточен бой. В тази омраза съзрях нашето спасение.

Предадох навсякъде нарежданията си нашите кораби по-бързо да се оттеглят от битката, като заемат позиции на запад и на юг от биещите се. Изпратих и един въздушен разузнавач при зелените хора долу в градините, за да се присъединят и те към нас.

На командирите си заповядах чрез хитрост и внимателно маневриране да изправят един срещу друг корабите на наследствените врагове — терни и първородни. Тази стратегия успя и преди залез-слънце имах удоволствието да видя, че всички от моята могъща флота са се събрали на дължина около тридесетина километра югозападно от продължаващото сражение между черни и бели.

Прехвърлих Ксодор на друг кораб и заедно с всичките транспортни машини и хилядите бойни кораби го изпратих право над храма на Ису. Аз, Карторис и Кантос Кан се насочихме с останалите към входа на Омен.

Планът предвиждаше да се опитаме да извършим съвместно нападение върху земята на първородните призори на следващия ден. Тарс Таркас със зелените войници и Хор Вастус с червените, водени от Ксодор, трябваше директно да нападнат градините на богинята и околните полета, а ние тримата да изведем нашия по-малък отряд от морето на Омен през подземията до храма.

Чак сега научих истинската причина за оттеглянето на десетте кораба от устата на шахтата. Когато те пристигнали, флотата на първородните вече излизала. Влезли веднага в бой, за да спрат потока от черното подземие, но неравенството в силите ги принудило да отстъпят.

С голяма предпазливост и под прикритието на нощта приближихме шахтата. На разстояние няколко километра пратих сина си с малък разузнавач да огледа обстановката. След половин час той се завърна и доложи, че няма и следа от патрулни кораби или неприятелски сили.

При отвора спряхме, за да могат всички следващи ни кораби да заемат определени позиции. С кораба на главнокомандващия аз се спуснах бързо в черните дълбини. В бърза последователност полетяха и другите.

Бяхме решили да се оставим на случайността, за да успеем да стигнем до храма по подземния път, и не оставихме никаква стража горе при отвора. А и да защитавахме тила си, едва ли би ни помогнало, тъй като не разполагахме с достатъчно сили да се противопоставим на флотата на първородните, ако тя се завърнеше и атакуваше.

Оттук нататък разчитахме главно на смелостта и хитростта си. Мислех, че за първородните, които бяха на пост, ще е нужно известно време, за да разберат, че влизащите кораби не принадлежат на флотата им, а са вражески.

Така и стана. Голяма част от корабите ми бяха в безопасност във водите на Омен, преди да отекне първият изстрел. Разразилият се бой бе кратък, но ние постигнахме пълна победа, защото първородните, убедени в силата си, бяха оставили само една шепа стари и негодни кораби да пазят голямото пристанище.

По предложение на Карторис ние стоварихме пленниците си под стража на два от по-големите острови и отведохме корабите им при шахтата, където вклинихме някои от тях във вътрешността на кладенеца. После пуснахме отблъсквателната енергия на останалите. Те се издигнаха нагоре и затвориха входа към Омен.

За да се завърне в пристанището си, на флотата на първородните щеше да й трябва много време, докато преодолее препятствията. Вече имахме възможност необезпокоявани да се отправим по подземните канали. Първата мярка, която взех, бе лично с един отряд да побързам за острова с подводницата, която завзех без особена съпротива от страна на оредялата стража.

Навсякъде поставих усилена охрана и зачакахме Карторис и останалите.

Между пленниците бе и Йерстед, командирът на подводницата. Той ме позна, тъй като три пъти се бяхме срещали по време на затворничеството ми тук.

— Как ти се струва сега? — запитах го аз. — Ти стана пленник на бившия си затворник.

— Не ще е за дълго, Джон Картър — отвърна той с мрачна усмивка. — Ние те очаквахме и сме готови.

— Тъй ще е наистина. Защото вие всички бяхте готови да станете мои пленници дори и без бой.

— Явно флотата ни те е пропуснала, но скоро тя ще се завърне в Омен.

— Не зная дали флотата ви ме е пропуснала — казах аз. Но той не ме разбра и в погледа му долових нескрито смущение.

— Много ли пленници пътуват към Ису в твоя мрачен кораб, Йерстед?

— Твърде много — отговори капитанът.