Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Рано сутринта при първите лъчи на зората ние видяхме транспортните машини и техния конвой. Разменихме традиционните сигнали. Тук трябва да спомена, че радиограмите много рядко се употребяват във военно време или за предаване на тайни известия в мирно, защото с усъвършенстването на апаратурите са се изчерпали почти всички възможности за безопасно безжично съобщаване и нито едно военно командване не рискува да предава важните известия по този начин.

Таркас рапортува, че всичко при тях е наред. Бойните кораби заеха предна позиция и двете флоти бавно полетяха заедно над ледената покривка, над повърхността, за да избегнем съгледвачите на терните, чиито земи приближавахме. Далеч напред единичните въздушни разузнавачи ни предпазваха от изненади. Такава защита имахме и по двата фланга. Останалите по-малки машини защитаваха тила ни. Вече няколко часа летяхме в такъв строй към Омен, когато един от разузнавачите се завърна и доложи, че вижда конусообразния връх на купола. В същата минута друг един откъм левия фланг полетя към кораба на главнокомандващия.

Бързината, с която идваше, издаваше важността на съобщението. Кантос Кан и аз го посрещнахме на малката предна палуба, съответстваща на капитанското мостче в земните кораби. Малката машина едва бе докоснала площадката и летецът разтревожен излетя от нея.

— Голяма флота от бойни кораби лети от юг към югоизток, принце — докладва той. — Около няколко хиляди кораба са устремени право към нас.

— Шпионите на терните неслучайно са били в двореца ти, Джон Картър — каза Кантос. — Какво ще заповядаш?

— Изпратете десет бойни кораба да пазят входа на Омен и да не допускат нито един противник да излезе или влезе в шахтата. Така ще се опитаме да затворим голямата флота на първородните. Подреди останалите във форма на триъгълник с острие, насочено към югоизток. Заповядай на транспортните машини, заобиколени от конвоя си, да следват близо опашките на бойните кораби, докато острието не се вреже в неприятелската линия. После корабите от всяко крило на строя да нападнат стремително и да изтласкат врага назад, за да образуват път през линията му, по който транспортните и конвоят с голяма бързина да заемат позиция над храмовете и градините на терните. Там нека се спуснат на земята и да дадат на Свещените терни такъв урок по изкуство да се воюва, който те да помнят векове. Без да се отклоняваме от главната цел на експедицията, трябва да отбием нападението на терните и да прекратим атаките им, за да сме спокойни и за завръщането си.

Кантос Кан ме изслуша внимателно и предаде заповедите ми на чакащите адютанти. За невероятно кратко време строят на бойните кораби се промени съгласно нарежданията ми. Десетте, които трябваше да пазят входа на Омен, вече летяха към целта си, транспортните и конвоят се нареждаха в подготовка за атаката през неприятелските редици.

Дадена бе заповед за максимална скорост. Флотата на враговете ни беше вече пред нас. Тя образуваше пречупена линия докъдето поглед стига в двете посоки, с три кораба в дълбочина. Нашето нападение бе така внезапно, както светкавица в ясно небе.

Всички фази на плана ми се развиваха блестящо. Грамадните ни машини се врязаха в линията на тернските кораби. После строят ни се отвори и откри пътя за транспортните, които полетяха към храмовете на терните, облени от слънчевата светлина.

Докато терните отблъскваха с ужас нападението ни, хиляди зелени бойци се спуснаха в градините им, а други от ниско летящите машини насочваха безпогрешно пушките си срещу стражите, защитаващи храмовете.

Високо над страшния шум на земния бой двете големи флоти се сблъскаха в титанична борба. Крилата на нашата флота бавно събираха краищата си и политаха в кръг — типичен прийом в марсианската въздушна война.

Корабите под командването на Кантос Кан се движеха с голяма скорост и бяха труден прицел за неприятелите. Когато се изравняваше на една линия с техен кораб, всеки наш откриваше огън. Терните се опитваха да пробият строя ни с мощна атака, но безрезултатно.

От мястото си в кабината аз виждах как вражеските кораби един след друг падаха стремглаво. Маневрирахме бавно в смъртоносния си кръг и стигнахме градините, където се биеха зелените бойци. Заповядах им да се оттеглят. Те издигнаха машините си в центъра на кръга.

Огънят на терните почти престана. Те бяха претърпели огромни загуби и с готовност ни оставиха да следваме пътя си. Но изглеждаше, че измъкването ни няма да е така лесно, защото едва бяхме поели към Омен, когато северният хоризонт се покри от плътна черна линия. Това не можеше да бъде друго освен военна флота.