Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Секундата, в която видях и познах Карторис, преди да падне веригата, трябва да е била достатъчна, за да възпре силата на удара. Каза ми, че е лежал в безсъзнание известно време.

— Как попадна тук? — попитах го аз.

— Чрез Партак. Докато той не се появи, ние решихме, че си мъртъв. Спазих указанията в бележката ти. Оставих момчето да си избере снаряжение и му донесох скъпоценния меч. После дълго го разпитвах, но той не искаше да ми даде никакви точни сведения за местонахождението ти. Беше верен на Зат Арас.

Стигнахме дотам, че той трябваше да избира между свободата и подземията на двореца ти, като цената на свободата бъдат пълните сведения за затвора и начина, по който мога да стигна до теб. Но той докрай запази тайната. Отчаян, заповядах да го отведат в подземията.

Никакви заплахи с мъки или смърт, никакви подкупи не му подействаха. Единственият отговор беше, че когато и да умре — утре или след хиляди години, — никой не ще може да каже «един предател е отишъл в гроба».

Най-после Ксодор измисли хитър план как да изтръгнем нужните ни сведения от него. Накарах Хор Вастус да облече снаряжението на зодангийски войник и заповядах да го оковат във вериги в килията на Партак. Петдесет дни благородният Хор Вастус се измъчва в подземията, но ненапразно. Малко по малко той печелеше приятелството на младежа, докато едва днес Партак издаде точното ти местонахождение.

Трябваше ми съвсем малко време, за да намеря сред твоите официални книжа плановете на подземията. Но идването се оказа по-трудно. Макар всички подземия под града да са свързани, има само един вход.

Успях да премина препятствията и стигнах до вратата към подземията на двореца на Зат Арас.

И ето ме тук навреме, за да бъда насмалко убит от теб.

Докато говореше, Карторис отключваше оковите ми и с едно възклицание на задоволство разхлаби веригата ми. Бях освободен от мъчителните железа, държали ме във властта си почти цяла година.

Карторис носеше със себе си дълъг меч и кинжал и така въоръжени, ние се спуснахме по обратния път към палата.

Тялото на пазача, който Карторис бе убил по пътя към килията ми, не бе още открито и за да забавим търсенето и заблудим стражите, ние го скрихме в малка камера встрани от главния коридор на подземията.

Половин час по-късно бяхме вече под нашия дворец и скоро след това влязохме в залата, където, вече загубили търпение, ни чакаха останалите.

Първото нещо, което исках да узная, бе докъде е стигнала подготовката на експедицията.

— Работата ни отне много повече време, отколкото очаквахме — отговори Кантос Кан. — Фактът, че трябваше да държим всичко в пълна тайна, особено ни пречеше. Шпионите на Зат Арас са навсякъде. Но доколкото знаем, до неговите уши не е стигнала и дума за истинските ни намерения. Тази нощ в доковете на Хастор е организирана флота от хиляда най-мощни бойни кораба, които някога са плавали над Барзум, и всеки един от тях е пригоден да плува във въздуха над Омен и в неговите води. Всеки боен кораб се придружава от пет крайцера за десет човека, десет разузнавателни машини за пет човека и още сто единични. Те са оборудвани с всичко необходимо.

В Тарк е съсредоточен транспортът на зелени войници — деветстотин големи кораба с нужния им конвой. Още преди седмица всичко бе готово, но ние чакахме с надежда освобождаването ти, за да поемеш командването на експедицията. И те дочакахме, принце мой.

— Тарс Таркас — обърнах се към зеления воин. — Как стана, че народът на Тарк не предприе обичайните действия срещу онзи, който се е върнал от лоното на Исс?

— Те изпратиха тук една група от благородници, за да разговаря с мен. Ние сме справедлив народ и когато им разказах цялата история, те се съгласиха единодушно, че ще постъпят като хората на Хелиум. По тяхно искане аз трябваше да заема и трона като Джедай на Тарк, за да мога да преговарям със съседните племена за помощ — техните воини да участват в сухопътните сили на експедицията. Двеста и петдесет хиляди бойци, събрани от юга, представители на различни общини, тази нощ изпълват Тарк. Те са готови да отплуват за земята на първородните, когато им заповядаме, и да се бият до смърт. Единственото, което искат, е плячката от войната и превоза до техните земи. Аз казах.

— А ти, Хор Вастус, какво направи?

— Милион калени войници ще съставят екипажите на големите бойни кораби и придружаващите ги по-малки — отговори той. — Всеки от тях се е заклел във вярност на делото.