Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Няколко минути чувах звънтенето на оръжията им, но то се отдалечаваше все повече, докато ме погълна абсолютна тишина. Бях сам с моите страшни приятели — костите на мъртвите хора, чиято съдба вероятно щеше да ме сполети.

Не зная колко време стоях заслушан в мрака, но мълчанието не се наруши. Аз се отпуснах върху каменния под и заспах. Трябва да е било доста късно, когато се събудих. Пред себе си видях млад човек с факел в едната ръка, със съд в другата, съдържащ обикновената затворническа храна на Барзум.

— Зат Арас ти изпраща поздрави — каза той — и заповяда да те уведомя, че макар да знае за заговора да те провъзгласят за господар на Хелиум, той не оттегля предложението, което е направил. За да спечелиш свободата си, трябва само да ми кажеш, че приемаш неговите условия.

Поклатих отрицателно с глава. Младежът не каза нито дума повече, остави храната на пода и потъна в коридора.

Много дни наред младият мъж идваше в килията ми по два пъти и носеше все същите поздрави от Зат Арас. Понякога се опитвах да започна разговор с него върху други неща, но той отказваше да говори.

Минаха месеци. Все се опитвах да измисля начин да уведомя Карторис за местонахождението си. Месеци търках една от брънките на веригата си с надеждата да се освободя и да последвам младежа през тунелите до някое място, откъдето ще мога по-лесно да избягам. Изгаряше ме и страстното желание да разбера как вървят приготовленията по експедицията за освобождаването на Дея Торис. Знаех, че ако Карторис е свободен да действа, той не ще остави делото, но не бях сигурен дали и той не е пленник в подземията на Зат Арас. Знаех, че шпионинът на Арас е подслушал разговора ни за избирането на нов джедай, а само минути преди това ние обсъждахме подробностите по проекта за пътуването. Възможно бе и това да му е известно. Карторис, Кантос Кан, Ксодор, Таркас и Хор Вастус може би бяха вече жертви на убийците на Арас или пък негови пленници.

Реших да направя още едно усилие и да науча нещо ново от младежа, когато той отново дойде в килията. Той бе красиво момче, приблизително с ръста и възрастта на Карторис. Забелязал бях също, че неговото износено и просто снаряжение не съответстваше на достойното му и благородно държане.

Тези мои наблюдения сигурно щяха да ми помогнат да се опитам да поведа нов разговор с него.

— Ти си много добър към мен — казах веднъж. — И понеже усещам, че в най-добрия случай имам да живея твърде малко, бих искал, преди да стане късно, да ти дам доказателство за моята признателност за всичко, което си направил, за да стане затворничеството ми по-поносимо.

Ти ми носеше всеки ден храната, като се стараеше да е чиста и достатъчна, никога с дума или жест не се опита да се възползваш от беззащитното ми положение, за да ме оскърбиш или измъчваш. Ти беше любезен и внимателен — това най-много от всичко ми вдъхна чувство на благодарност и желание да ти дам малък знак за признателност.

В стражевото помещение на моя дворец има чудесни снаряжения. Иди там и си избери онова, което най-много ти харесва и подхожда. Искам да го носиш, за да видя, че желанието ми е изпълнено. Кажи ми, ще направиш ли това?

Очите на момчето светнаха от удоволствие. Той се замисли, преди да заговори. В този момент сърцето ми престана да бие — толкова много значеше за мен отговорът му.

— Ако отида в двореца на принца на Хелиум с такова искане, те биха ми се изсмели и навярно биха ме изхвърлили с главата надолу. Не, това едва ли ще стане, но аз ти благодаря. А пък ако на Зат Арас само му се присъни, че аз замислям такова нещо, той би ме обезглавил.

— Не се страхувай, момчето ми — настоявах аз. — Ти можеш да отидеш в двореца ми през нощта с една бележка до сина ми Карторис. Ще я прочетеш, преди да му я предадеш, за да се увериш, че не съдържа нищо против Зат Арас. Моят син не ще каже никому и никой друг освен нас тримата няма да узнае нищо. Това е твърде просто и безвредно, за да бъде осъдено.

Момчето отново се замисли дълбоко.

— Там има един къс меч, украсен със скъпоценности, който взех от трупа на един северен джедай. Когато си избереш снаряжение, кажи на Карторис да ти даде и него. Така няма да има по-красив воин от теб. Следващия път, когато дойдеш в килията, донеси ми и нужното за писане и само след няколко часа ще бъдеш облечен, както подобава на твоя род и младежка хубост.

Без да проговори, той се обърна и ме остави. Не подсказа с нищо своето решение и дълги часове аз чаках, измъчван от неизвестността.