Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Щяха да ни бъдат нужни шест месеца, за да завършим приготовленията си. Подготовката на експедицията трябваше да се пази в пълна тайна, за да не разбере Зат Арас проекта ни. Кантос Кан бе уверен, че амбициите на този човек са толкова големи, че нищо друго не би го задоволило освен титлата джедай на Хелиум.

— Аз се съмнявам — каза той — дали Арас ще посрещне добре завръщането на Дея Торис, защото това ще означава, че друг човек е по-близо до трона, отколкото той. Когато ти и Карторис бъдете отстранени от пътя му, не ще има нищо, което да му попречи да вземе титлата джедай. Бъди сигурен, че докато в него е върховната власт, тук не ще си в безопасност.

— Има един начин — извика Хор Вастус — да осуетиш намеренията му веднъж завинаги.

— Как? — попитах аз.

Той се усмихна.

— Сега ще го кажа тук, но някой ден ще се покача върху купола на Храма на отплатата и ще го извикам на въодушевеното множество долу.

— Какво искаш да кажеш? — запита Кантос Кан.

— Джон Картър, Джедай на Хелиум — каза тихо Хор Вастус.

Очите на моите другари светнаха и широка усмивка на задоволство се разля по лицата им. Те ме гледаха с очакване. Аз поклатих с глава.

— Не, приятели. Благодаря ви, но това няма да бъде. Поне не сега. Когато узнаем, че Тардос Море и Морс Коджак са изчезнали и не ще се завърнат никога, ако бъда тук, ще се присъединя към вас, за да осигурим на народа на Хелиум свободно да избере бъдещия си господар. Онзи, който той избере, може да разчита на верността на меча ми. Но аз не търся тази чест за себе си. Дотогава Тардос Море е Джедай на Хелиум и Зат Арас е негов представител.

— Както ти кажеш, Джон Картър — каза Хор Вастус. — Но какво става? — извика той и посочи прозореца към градината.

При тези думи той скочи към балкона.

— Ето го къде бяга! — викаше той възбудено. — Стража! Ей, там долу! Стража!

Близо зад него видяхме фигурата на един човек, който притича през една малка поляна и изчезна в храстите.

— Той беше на балкона, когато го видях най-напред — обясни Вастус. — Бързо! Да го настигнем!

Хукнахме към градината и макар че основно я претърсихме заедно със стражата, не открихме и следа от нощния подслушван.

— Какво мислиш за това, Кантос Кан? — попита го Таркас.

— Шпионин, изпратен от Зат Арас. Това е негов стар обичай.

— Той ще съобщи доста интересни неща на своя господар — засмя се Хор Вастус.

— Надявам се, че е чул само нашите думи за новия джедай — казах аз. — Ако е подслушал плановете ни за освобождаването на Дея Торис, това може да доведе и до гражданска война, защото той ще се опита да ни попречи, което аз няма да позволя. Ще се обърна и срещу самия Тардос, ако е нужно. Дори това да хвърли целия Хелиум в кървава разправа, ще се боря за спасението на моята принцеса! Нищо не ще ме спре освен смъртта. Ако умра, приятели, закълнете се да продължите делото и да върнете Дея Торис в двореца на нейния дядо!

Всички положиха клетва с ръце върху мечовете си.

Решихме, че корабите, които се нуждаят от ремонт, ще бъдат закарани в Хастор, друг хелиумски град, далеч на югозапад. Кантос Кан смяташе, че доковете там биха побрали наведнъж най-малко шест бойни кораба. Тъй като той бе главнокомандващ на флотата, за него бе лесно да заповяда изпращането на корабите и да ги задържи в отдалечените места на империята, докато бъдем окончателно готови за нападение срещу Омен.

Обсъждането ни свърши късно през нощта, но подробностите по целия план бяха уточнени и задълженията на всеки един от нас определени.

Кантос Кан и Ксодор трябваше да се грижат за ремонта на корабите. Тарс трябваше да влезе във връзка с Тарк и да разбере отношението на народа си към неговото завръщане от Дор. Ако те са благоприятни, Тарс веднага ще замине, за да организира голям отряд от зелени бойци, които според нашите планове трябваше да се изпратят направо в долината Дор и храма на Ису, докато флотата ни навлезе в Омен и атакува неприятелите. Върху Хор Вастус падна деликатната и трудна задача да организира една секретна войска от бойци, готови да следват Джон Картър навсякъде по пътя му. Тъй като бяхме пресметнали, че ще ни бъдат нужни около един милион души за екипажи на хилядите бойни кораби, за транспорта на зелените войници, както и за спомагателни работи, мисията на Хор Вастус не беше никак лесна.

След като се разделих с всички и пожелах «лека нощ» на Карторис, аз се прибрах в апартамента си, за да прекарам за първи път, откакто се бях завърнал на Барзум, една спокойна и хубава нощ. Но — уви.