Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

ТАБЛИЦА

200 тала = 1 ксат

50 ксати = 1 зод

10 зоди = 1 завъртане на Марс около оста му

Минути преди назначеното време на следващата сутрин, в нашето помещение влезе стража от офицери на Зат Арас, за да ни придружи в голямата зала на храма.

Преминахме на двойки през широкия Кораб на надеждата, както се нарича платформата в центъра на залата. Бяхме плътно обградени от въоръжена стража. Три гъсти редици зодангийски войници бяха наредени от двете страни на естрадата до входа.

По обичая на Барзум съдиите бяха тридесет и един, избрани между мъжете от благородната класа, защото щяха да се съдят благородници. За мое учудване не видях нито едно познато лице сред тях. Почти всички бяха жители на Зоданга, а те дължаха поражението си от зелените племена и последвалото васалство на Хелиум именно на мен. На какво можех да се надявам аз, Джон Картър, или синът ми, или великият Таркас, командвал дивите племена, които нахлуха в Зоданга, грабейки палейки и убивайки? На малка справедливост?

Около нас обширният колизеунм бе изпълнен с граждани — представители на всички класи, възрасти и полове. Когато влязохме в залата, шумът от разговорите утихна и настана гробна тишина сред десетте хиляди зрители. Ние се изправихме на платформата при Трона на правдата.

Съдиите бяха седнали в голям кръг около периферията на платформата. За нас бяха отделени седалки с гръб към центъра. Ние бяхме седнали така, че да бъдем едновременно с лице към съдиите и публиката. Когато отговаря всеки от нас на въпросите на шеда, ще застава на една по-малка платформа. Самият Зат Арас седеше на златния стол на председателстващия магистър. Когато стражата се оттегли, той стана и извика моето име.

— Джон Картър — заповяда той, — заеми мястото си върху Пиедестала на истината, за да бъдеш съден безпристрастно за делата си и да ти се отдаде заслуженото.

После, обръщайки се към всички в залата, той разказа онова, за което трябваше да плащам.

— Знайте вие, съдии и хора на Хелиум — каза Арас, — че Джон Картър, някога принц на Хелиум, според собственото му твърдение се е завърнал от долината Дор и от храма на самата Ису и че в присъствието на много мъже на Хелиум той богохулстваше срещу свещената Исс, долината, загубеното море на Корус, срещу терните и дори срещу Ису, богинята на смъртта и на вечния живот. И сега, когато вашите очи го виждат върху Пиедестала на истината, вие знаете, че той действително се е завърнал от тези свещени места противно на нашите древни обичаи и нарушавайки светостта на древната ни религия.

Този, който веднъж е бил мъртъв, не може да живее наново. А този, който се опитва да направи това, трябва да бъде умъртвен завинаги. Съдии, вашият дълг е ясен — ничие свидетелство не може да оспори истината. Каква отплата ще поискаме от Джон Картър за делата му?

— Смърт! — извика един от тях.

Но внезапно мъж от публиката скочи на крака, вдигна високо ръката си и извика: «Справедливост! Справедливост!» Това беше Кантос Кан. Той премина устремно покрай войниците и скочи на платформата.

— Каква присъда ще бъде тази? — извика той на Зат Арас. — Подсъдимият не е изслушан, нито му е дадена възможност да извика свидетели в своя защита. В името на народа на Хелиум аз искам безпристрастно и справедливо отношение към принца на Хелиум.

От залата се носеше още един силен призив «Справедливост! Справедливост!». Зат Арас не посмя да откаже.

— Говори тогава! — обърна се гневно към мен. — Но не светотатствай с неща, свещени на Барзум.

— Хора на Хелиум — извиках към всички в залата, — как може Джон Картър да очаква справедливост от хората на Зоданга? Той нито може, нито иска това. Само пред хората на Хелиум той ще говори, без да апелира за милост към никого. Не в защита на себе си, а във ваша. В защита на вашите жени и дъщери, в защита на още неродените. За да ги спася от невъобразимите жестокости, на които, сам видях, са изложени прекрасните жени на Барзум в мястото, което хората наричат храма на Ису. За да ги спаси от обятията на растителните хора и големите бели маймуни на Дор, от жестоката страст на Свещените терни, от всичко, към което студената и мъртва Исс ги води, далеч от живота, любовта и щастието.

Тук едва ли има някой, който да не знае историята на Джон Картър. Как той дойде между вас от друг свят и се издигна от мъченията и преследванията като пленник на зелените хора до най-високото място на Барзум. Нима сте чували Джон Картър да лъже в своя полза или да каже нещо, което ще навреди на хората, да говори лекомислено за странната религия, която не разбира, но уважава.