Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

С връщането си от Дор бяхме извършили светотатство. С разказите си и с излагането на фактите такива, каквито бяха, ние оскърбявахме дълбоко религията на техните бащи. Ние бяхме богохулници и лъжливи еретици. Дори онези, които показваха любовта и предаността си, таяха в душите си съмнение в искреността ни. Много трудно е да се приеме една нова религия, заменяща старата, колкото и съблазнителни да са нейните обещания. Но да се отхвърли старата като някаква мрежа от лъжи, без да бъде предложено каквото и да е на нейно място, е наистина най-мъчителното и болезнено нещо, което може да се изисква от някого.

Кантос Кан не искаше да пита за нашите изпитания при Свещените терни и първородните.

— Достатъчно е — каза той, — че аз излагам на опасност живота си тук и в задгробния свят, като взех твоята страна. Не искам да добавям още към греховете си, като слушам, че онова, което винаги са ме учили, е най-мръсна ерес.

Аз знаех, че рано или късно ще дойде време, когато нашите приятели и врагове ще бъдат принудени да кажат всичко открито. Това може би ще стане, като стигнем в Хелиум. Но ако Тардос Морс не се е завърнал, омразата на Зат Арас към нас може да повлияе, силно, защото той представлява правителството на Хелиум. А да се застане против него, е равносилно на държавна измяна. Голяма част от войската несъмнено би следвала заповедите на своите офицери и аз зная, че мнозина от най-влиятелните и високопоставени хора от сухопътните и въздушните сили биха държали на Джон Картър въпреки боговете, хората или дяволите. От друга страна, мнозинството от жителите би поискало да изкупим с наказание нашето светотатство.

Перспективата изглеждаше твърде мрачна, от какъвто и ъгъл да я разглеждаме, но умът ми бе тъй зает с мисълта за Дея Торис, че едва сега схванах колко малко внимание съм отделял на въпроса за положението на Хелиум.

Пред мен изникваха ужасните като кошмари спомени, които моята принцеса може би изживяваше — виждах свирепите лица на растителните хора и големите бели маймуни.

Около обяд ние стигнахме червената кула, висока над един километър, отличаваща Хелиум от неговия двойник. Докато слизахме в големи кръгове към доковете на флотата, видяхме улиците пълни с хора. Хелиум вече бе уведомен за нашето пристигане.

От палубата на големия кораб Ксавариан Карторис, Ксодор, Тарс Таркас и аз бяхме прехвърлени върху по-малка машина и отведени на квартира в Храма на отплатата. Именно там се осъждаха изменниците, награждаваха се героите, раздаваше се правосъдие за добри и лоши дела. Влязохме в храма направо от платформите на покрива. Бях виждал много пъти по-рано видни пленници или завърнали се известни изследователи, водени тържествено до вратата на храма по широкия булевард на прадедите и през гъсти тълпи от граждани.

Знаех, че Зат Арас не е посмял да каже истината на народа, защото се страхуваше от любовта му към Карторис и мен, която би могла да се изрази в бурна демонстрация, унищожаваща суеверния ужас от престъплението, в което бяхме обвинени. Не знаех обаче какви са неговите планове, но че бяха зловещи, се виждаше от факта, че ни придружаваха само най-верните му служители.

Заведоха ни в една от южните стаи, гледаща към Булеварда на прадедите, който виждахме по цялата му дължина от шест километра. Площадът пред храма и улиците около него бяха пълни с хора. Цареше пълен ред — не се чуваха нито подигравки, нито ръкопляскания. А когато ни видяха на прозореца високо над тях, мнозина заплакаха.

Късно следобед пристигна един пратеник на Зат Арас, за да ни уведоми, че ще бъдем съдени от безпристрастен съд от благородници в голямата зала на храма в първия зод 1 1 Навсякъде където капитан Картър е използвал марсиански мерки за време, разстояние, тежина, аз съм се опитвал да ги превърна във възможно най-равнозначните им земни стойности. Неговите бележки съдържат много таблици и научни данни, но тъй като Международното астрономическо дружество сега е заето с изследването и проверяването на този голям запас от ценни сведения, аз сметнах, че не ще добавя нищо към интересния разказ на капитана или към общото човешко познание, ако се придържам строго към оригиналния ръкопис, а, от друга страна, това би могло да обърка читателя и да го отклони. За онези обаче, които се интересуват, аз ще обясня, че марсианския ден е повече от 24 часа и 37 минути. Марсианците го делят на десет равни части. Денят започва около 6 ч. сутринта земно време. Зодите се разделят на петдесет по-къси периода, всеки от които е съставен на още 200 по-кратки, приблизително равни на земната секунда. Барзумианската таблица за време, както е дадена тук, е само част от пълната таблица, намираща се в записките на Джон Картър. на следващия ден, или около 8 ч. и 40 мин. сутринта земно време.