Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Тъкмо се готвех да помоля Кантос Кан да нареди ново търсене и една машина от кораба на главнокомандващия пристигна на Ксавариан. Един офицер носеше заповед до Кантос Кан от Арас.

Приятелят ми прочете бележката и се обърна към мен.

— Зат-Арас заповядва да отведа нашите «пленници» при него. Няма какво да се прави. Той е върховната личност на Хелиум, но все пак мисля, че рицарската чест и морал изискваха той да дойде тук и да поздрави спасителя на Барзум с почестите, които му се дължат.

— Ти знаеш много добре, че Зат Арас има голямо основание да ме ненавижда — казах аз. — Нищо не би го зарадвало повече от възможността да ме унижи и убие. Сега, когато му се е удал такъв благоприятен случай, нека видим как ще се възползва от него.

Заедно с Карторис, Таркас и Ксодор аз се качих на малката машина и след минута ние стъпихме върху палубата на кораба на Зат Арас.

Джедаят на Зоданга ни посрещна студено и надменно — без традиционния поздрав, без приятелска дума, без знак, че някога сме се познавали.

— Каор, Зат Арас — приветствах го аз.

— Защо не са обезоръжени пленниците? — попита той Кантос Кан.

— Те не са пленници, Зат Арас — отговори офицерът. — Двама от тях са от най-благородната фамилия на Хелиум. Джедаят Тарс Таркас е най-любимият съюзник на Тардос Морс. Другият е приятел на принца на Хелиум — това е достатъчно за мен.

— Но за мен не е достатъчно — отвърна Арас. — Аз трябва да чуя нещо повече от тези, които са поели поклонението. Къде беше, Джон Картър?

— Аз току-що идвам от долината Дор и от земята на първородните, Зат Арас — отговорих му.

— А, значи не отричаш — извика той. — Ти си се върнал от лоното на Исс?

— Аз се връщам от земята на лъжливите надежди, от долината на мъченията и смъртта. С другарите си избягах от капаните на зловещи измамници. Идвам на Барзум, който спасих от една смърт, за да се опитам да го спася отново, но този път от смъртта в нейната най-страшна форма.

— Престани, богохулнико! — извика Зат Арас. — Не се надявай, че ще спасиш страхливото си тяло, като измисляш ужасни лъжи за… — но той не продължи по-нататък.

Никой не може да нарича Джон Картър страхливец и лъжец и Зат Арас знаеше това. Преди нечия ръка да се вдигне да ме спре, аз вече стисках гърлото му.

— Откъдето и да идвам аз, от небесата или от ада, ти виждаш все същия Джон Картър и никой не е останал жив, след като ме е нарекъл така, без да се извини.

С тези думи аз го свалих през коляното си и го притиснах по-силно.

— Хванете го! — едва успя да извика той и десетина офицери се хвърлиха да му помагат.

Кантос Кан се приближи до мен и прошепна:

— Остави го, моля те. Това ще повлече всички ни, защото аз не ще понеса тези хора да посегнат на теб, без да ти помогна. Моите офицери и войници ще се присъединят към мен и тогава ще избухне бунт, който може да доведе до революция. Заради Тардос Морс и Хелиум, пусни го.

Аз пуснах Зат Арас, обърнах се с гръб към него и казах:

— Хайде, Кантос Кан, принцът на Хелиум ще се върне на Ксавариан.

Никой не ме спря. Зат Арас стоеше бледен и треперещ сред офицерите си. Някои от тях го гледаха презрително. Към мен се приближи един, който дълго и предано бе служил на Тардос Морс.

— Можеш да разчиташ на моя меч, Джон Картър — каза той.

Аз му благодарих и отминах. Прехвърлихме се мълчаливо на малката машина и отново се завърнахме на палубата на Ксавариан. Петнадесет минути по-късно получихме нова заповед от главнокомандващия да се отправим към Хелиум.

Пътуването ни дотам мина спокойно. Карторис и аз бяхме потънали в мрачни мисли. Кантос Кан размишляваше за бъдещите нещастия, които биха сполетели Хелиум, ако Зат Арас последва вековната традиция, присъждаща ужасна смърт за бежанците от долината Дор. Таркас скърбеше за загубата на дъщеря си. Само Ксодор бе свободен от грижи — беглец и отхвърлен, той не можеше да се чувства по-зле на Хелиум от което и да е било друго място.

— Нека се надяваме, че поне ще умрем с добре окървавени мечове — каза той. Едно желание с голям шанс да бъде осъществено.

Доколкото успях да разбера, офицерите на кораба се бяха разделили на групи, още преди да стигнем Хелиум. Някои от тях използваха всяка възможност да дойдат при мен и Карторис, докато други се държаха далеч от нас. Те разговаряха и се обръщаха любезно към нас, но очевидно ги свързваше фанатичната им вяра в учението за Дор, Исс и Корус. Аз не можех да ги осъждам, защото знаех колко е силно това въздействие и колко е нелепо и смешно то при интелигентните хора.