Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

— Хор Вастус — казах аз, — ти най-добре чуваш гласа на сърцето си. Аз не се съмнявам, че ще имам нужда от твоя меч, и приеми уверението на Джон Картър, че той никога не ще те призове да изтеглиш оръжието си освен за каузата на истината, справедливостта и правдата.

— Аз знаех това, принце мой — отговори той, — преди да хвърля любимия си меч в краката ти.

Докато разговаряхме, от повърхността на бойния кораб бе спусната една по-голяма машина за десет души, която леко се приземи близо до нас. Един офицер скочи от палубата й, пристъпи до Хор Вастус и отдаде чест.

— Кантос Кан желае групата, която освободихме, да бъде доведена на Ксавариан — каза той.

Едва когато тръгнахме към машината, аз забелязах, че Тувия не е между нас. Никой не бе я виждал, откакто Карторис пусна нейния тоат в галоп към хълмовете с надеждата да я отнесе далеч от опасностите.

Веднага Хор Вастус нареди на десетина въздушни разузнавачи да я търсят в различни посоки. Не бе възможно да е стигнала много далеч. Ние се качихме на палубата на машината, изпратена да ни вземе, и след няколко минути бяхме върху Ксавариан.

Първият човек, който ни посрещна, бе самият Кантос Кан. Моят стар приятел бе стигнал до най-високото стъпало във флотата на Хелиум. Но за мен той беше същият онзи храбър приятел, с който бяхме делили лишенията в уорхунската тъмница, ужасните зверства на Големите игри и последвалите опасности в търсенето на Дея Торис във вражеския град Зоданга.

Тогава аз бях един непознат скитник на чужда планета, а той — прост офицер във флотата на Хелиум. Днес той командваше големите въздушни страшилища на Хелиум, а аз бях принц на династията на Таплос Морс, Джедай на Хелиум.

Той не ме попита къде съм бил. Подобно на Хор Вастус Кан също се страхуваше от истината и не желаеше да бъде онзи, който ще я изтръгне от мен. Кантос Кан знаеше, че и това ще стане някой ден, но сега бе доволен да знае, че сме отново заедно. Поздрави Карторис и Тарс Таркас с радостно вълнение.

— Ти не знаеш, Джон Картър — каза той, — как в Хелиум обичат твоя син. Като че ли цялата велика любов, която отдавахме на неговия благороден баща и бедната му майка, се е съсредоточила върху него. Когато той изчезна, милиони хора плакаха горчиво.

— Какво искаш да кажеш, Кантос Канс, с думите «неговата бедна майка»? — прошепнах аз. — Защото аз схващам в тях едно зловещо значение?

— Цяла година, след като Карторис изчезна — каза той тихо, — Дея Торис скърби за изгубеното си момче. Ударът отпреди години, когато ти не се завърна от атмосферната инсталация, бе притъпен от майчинството, защото синът ти счупи своята бяла черупка същата нощ.

Целият Хелиум знае как тя страда тогава, защото и народът страдаше с нея за загубата на господаря. Но с изчезването на момчето за нея не остана нищо и когато експедиция след експедиция се завръщаше с все същия безнадежден резултат, че не е намерена и следа от него, любимата ни принцеса отпадаше все повече и повече и всички чувстваха, че тя много скоро ще се присъедини към любимите си същества в просторите на долината Дор.

Като последно средство Морс Каджак, нейният баща, и Тардос Морс, нейният дядо, поеха командването на две мощни експедиции и преди един месец заминаха, за да изследват всяка педя земя от северното полукълбо на Барзум. Две седмици не получихме от тях никакво известие, но слуховете говореха, че ги сполетяло нещастие и че всички са мъртви.

По това време Зат Арас поднови своите атаки за ръката на принцесата. Откакто ти изчезна, той постоянно я преследваше с молбите си. Тя го ненавиждаше и се страхуваше от него, на със заминаването на баща й и дядо й Зат Арас стана много силен. Той все още е Джедай на Зоданга, на който пост Тардос Морс го назначи след твоя отказ. Преди шест дни той тайно се е срещнал с Дея Торис и на следващия ден тя изчезна заедно с десетина от приближените си и слугите, включително и Сола — дъщерята на Тарс Таркас. Те не оставиха нито дума за намеренията си, но винаги е така с онези, които предприемат доброволното поклонение. Нищо друго не можем да мислим, освен че Дея Торис е потърсила леденото лоно на Исс и че нейните предани слуги са пожелали да я следват.

Зат Арас бе в Хелиум, когато тя изчезна. Той командва флотата, която я търси. Но не сме открили още никаква следа от нея и се страхувам, че това търсене ще бъде напразно.

Докато разговаряхме, разузнавачите на Хор Вастус се завърнаха на Ксавариан, без да открият Тувия. Изчезването на Дея Торис събуди скръб в душата ми, а сега се прибави и тревогата за съдбата на Тувия. Чувствах се отговорен за участта на това момиче, за което мислех, че е дъщеря на някой горд барзумиански владетел. Намерението ми бе да направя всичко, за да я върна на нейните близки.