Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Реших да узная положението и с голяма предпазливост се заизкачвах по веригата на котвата към кабината над мен.

Едната ми ръка бе тъкмо протегната към страничната ограда на кораба, когато две пълни с тържествуваща ненавист очи върху черно лице ме погледнаха.

Няколко секунди аз и черният пират стояхме неподвижно втренчени един в друг. Мрачна усмивка изкриви красивите устни над мен и студеното кухо око на един револвер потърси средата на моето чело.

Свободната ми ръка успя да се протегне към черното гърло, когато абаносовият пръст натискаше спусъка. Съскането на пирата: «Умри, проклет терн» — бе полузадушено от стискащите ми пръсти. Спусъкът щракна глухо и падна върху празната камера.

Преди да може да стреля отново, аз го бях издърпал толкова много над ръба на кабината, че той бе принуден да пусне огнестрелното си оръжие и да сграбчи оградата с две ръце.

Борихме се дълго — той, за да се спаси от мен, аз — за да го доведа до смъртта му.

Лицето му добиваше все по-мъртвешки оттенък, очите му изскачаха от орбитите си. За него бе очевидно, че скоро ще умре, ако не се откъсне от стоманените ми пръсти. С едно последно усилие той се хвърли назад, пусна ръцете си от оградата, мъчейки се да откъсне пръстите ми от гърлото си.

Именно този миг чаках аз. Смъкнах го надолу с едно мощно дръпване. Падащото му тяло едва не ме откъсна от слабата ми опора, която свободната ръка ми даваше върху котвената верига, и едва не ме увлече със себе си към водите на морето.

Не пусках гърлото му, защото знаех, че само един-единствен негов вик, докато лети към смъртта си в мълчаливата морска бездна, би докарал неговите другари, за да отмъстят.

Усилията му ме свличаха все по-надолу и по-надолу до края на веригата. Постепенно гърченията му отслабнаха и опитите му за спасение секнаха. Отпуснах пръстите си от шията и той бе погълнат от черните сенки на далечината.

Отново се изкачих до оградата на кораба и вдигнах очите си до нивото на кабината, за да разгледам грижливо положението пред мен.

Една луна бе минала под хоризонта, но ясната светлина на далечен сателит заливаше кабината на кораба, релефно очертавайки фигурите на няколко черни войника, налягали в дълбок сън.

Свито близо до основата на едно оръдие, бе вързано здраво младо бяло момиче. Широко отворените му очи с ужасено очакване се вгледаха в мен, когато се издигнах над ръба на кабината. Погледът му се изпълни с облекчение, когато видя мистичната скъпоценност, блестяща в центъра на откраднатото украшение. То не проговори. Вместо това очите му ме предупредиха да се пазя от спящите фигури, които я заобикаляха.

Качих се безшумно в кабината. Момичето ми кимна да се приближа до нея. Помоли ме тихо да я отвържа.

— Аз мога да ти помогна — каза то, — защото ти ще имаш нужда от помощ, когато те се събудят.

— Някои от тях ще се събудят в Корус — отвърнах аз.

То схвана значението на думите ми, но ме ужаси жестокостта на усмивката му. Жестокостта, идваща от ужасно лице, не учудва, но когато тя засегне чертите на една божествена красота, чието изящество трябва да изразява единствено любов, контрастът е страшен.

Отвързах момичето бързо.

— Дай ми един револвер — пошепна то. — Мога да го употребя срещу онези, които твоят меч не накара да замлъкнат навреме.

Предстоеше ми неприятна работа, но сега не беше време нито за морални угризения, нито за прояви на рицарство. Приближих се дебнешком до най-близкия спящ човек. Когато се събуди, той бе вече по пътя за дъното на Корус. От черните дълбочини до нас отекна пронизителният му писък.

Вторият се събуди едва когато го докоснах, и макар че успях да го изхвърля от кораба, дивият му тревожен вик изправи останалите на крака.

Изстрелът от револвера на момичето събори един пират. Останалите четирима се спуснаха с извадени мечове. Моята помощница не смееше повече да стреля от страх да не ме рани, но аз я виждах да дебне по фланга на атакуващите.

Отново попаднах в центъра на гореща битка. Разстоянието бе твърде малко, за да маневрирам. Нападах предпазливо, но със силен удар на меча си намалих с един броя на нападателите си. Вече трима, пиратите удвоиха усилията си. Удрянето на металните оръжия предизвикваше ужасен шум, който се чуваше сигурно на километри в мълчаливата нощ.

После нещата се развиха с такава поразителна бързина, че едва по-късно успях да разбера какво се е случило в онези кратки минути.