Дейвид Зиндел - Падналите богове

И се случи така, че започнаха да наричат господарката Мариам Ерендира Васкес, една от най-добрите господарки, служили някога на Ордена, „старейшина Мариам“. Тази титла щеше да я погуби. Въпреки че даваше право на избор на религиозни вярвания, четирийсет и четвъртият канон на Ордена забраняваше на всеки, положил обет, да заема официален пост в каквато и да било религия, култ или идеологическо движение. С безпощаден акт, който смая целия Орден, господарят Пал се позова на буквата на този канон и отлъчи господарката Васкес наред с Томас Рейн, Хуан ли Ууд и още неколцина други видни майстори. От първоначалните четирима членове на Тетрадата (Чанот Чен Цицерон тихо умря в леглото си малко след фестивала на Счупените кукли) сега единствено господарят Николос пречеше на Одрик Пал да стане господар на Ордена.

После господарят сетик нанесе последния си блестящ удар. На деветнайсетия ден той събра цялата колегия на господарите и поиска гласуване за окончателно планиране на мисията до Вилда. Фракцията на господарите, които му бяха верни, години наред бе възпрепятствала това планиране. Те — десетки стари страхливи господари, които не искаха да разделят Ордена и да го хвърлят в хаос — постоянно бяха гласували срещу осигуряването на многобройните светлинни и дълбочинни кораби, които щяха да са нужни за мисията. Но на осемнайсетата вечер, по време на тайно съвещание в кулата на сетиците, господарят Пал ги нагости с редки и силни чайове и успокои страховете им. Той се договори с тях, даде им обещания. Посочи им, че мисията до Вилда ще привлече недоволниците и независимите в Ордена, както и разрушителните личности, от които с радост щели да се избавят. Всъщност той поиска старите господари да му представят списъци с онези, които смятат за най-достойни за честта да рискуват живота си в опасното пътуване до Вилда. То щяло да пречисти Ордена, каза господарят Пал, а не да го отслаби. Също така, вечният им Орден щял да се засили, ако отново го управлявал един-единствен господар. И така, на следващия ден колегията на господарите се събра в студената си, ветровита сграда, за да реши съдбата на много милиарди звезди и на милиардите милиарди човешки същества, които живееха около тях. Сто и деветнайсетимата господари дадоха вота си с тайно гласуване и великата Втора мисия до Вилда най-после беше решена. Докато господарите седяха на масите си и разменяха кратки думи на радост и изненада, господарят Пал се изправи, за да се обърне към тях. За първи път от петдесет години той благоволи да говори с гласа си, а не с езика на знаците.

— Почитаеми господари — дрезгаво каза той, — бих желал да предложа за господар на мисията да бъде определен Николос Сар Петросян. Никой друг не е по-способен да я води от него.

За да оглави мисията, разбира се, господарят Николос трябваше да напусне Тетрадата. Както скоро и направи. Макар че сигурно се страхуваше да остави Ордена в ръцете на стар тираничен господар — нали в края на краищата преди двайсет години тъкмо той беше организирал схизмата срещу Арбитъра — господарят Николос винаги бе мечтал да открие втора Академия сред звездите на Вилда. Той довърши окончателните планове за мисията със същата бързина и решителност, с каквато беше успял да свали Арбитъра. В продължение на седемдесет дни небето над Града бе пълно с ракетен огън и гръм, докато фериботите превозваха фабрики, роботи, компютри, библиотеки, диамантени пробивачи и други инструменти — и милион други неща — до десетте дълбочинни кораба, които орбитираха около планетата. До тях, носейки се в мрачния космос над атмосферата, три гигантски блестящи семенни кораба очакваха пътници си. За дългото пътуване до Вилда господарят Николос избра есхатолози, механици, холисти, историци и дори сетици — хиляда майстори и специалисти от всички професии. По време на схизмата на Пилотската война много от тези мъже и жени вече веднъж бяха напускали Никогея. Мнозина други бяха предложени от господаря Пал, който състави дълъг списък с прочути с лошата си слава членове на Ордена, включително известни пилоти, някога последвали Малъри Рингес във войната: Хелена Чарбо, Ая, Ричардес, Аларк от Урадет и навярно най-великия жив пилот, Сондървал.

Първи в списъка на господаря Пал обаче беше един млад пилот, все още неизпитан в професията. Господарят Николос се удиви защо името на Данло уи Соли Рингес е поставено преди всички други и се поколеба дали да избере Данло за тази мисия, защото младежът бе само калфа и следователно прекалено неопитен да пилотира деликатен светлинен кораб из безумните и некартирани пространства на Вилда. Но в полза на Данло натежаха три неща. Първо, той беше почти истински пилот. Според прецедент, установен през Войната на лицата, по време на криза обещаващ калфа можеше да бъде повишен преждевременно. Освен това на господаря Николос му бе харесало, че Данло беше говорил толкова яростно и красноречиво срещу Пътя на Рингес. Господарят Николос имаше ум, безукорен и ясен като зимен въздух — спокойно можеше да се роди хиляди години по-рано, през епохата на Просвещението, толкова малко вяра имаше в интуитивната енергия на човека. По ирония на съдбата той смяташе Данло за радетел на рационалното и — също като самия него — за противник на всичко религиозно или загатващо за окултизъм. В основата си мисията до Вилда щеше да е война на разума против унищожителните за галактиката доктрини на архитектите на Старата кибернетична църква. Опитен във фравашката лингвистична философия, враг на всички вярвания или системи от вярвания, Данло беше човек, на когото господарят Николос смяташе, че може да се довери. Освен това господарят Николос предполагаше, че тъй като Данло е син и внук на велики пилоти, някой ден също ще стане такъв. И така, накрая той го одобри като член на мисията. По този начин — случайно, поради принципно погрешни предположения — Данло най-после се приготви да напусне Никогея.