Волфганг Холбайн - Антихристът

Хеликоптерът профуча над него, гонейки пред себе си огнената диря от изстрелите.

Светкавично намали скоростта си, за да обърне. Картечниците му вече не стреляха, но Бренер не се съмняваше, че е за да пестят муниции. Щом видеха подходяща цел, хората в простреляната кабина отново щяха да открият огън.

Хеликоптерът мина така ниско над главите им, че вятърът от роторите за малко не ги събори. Размахвайки ръце, за да запази равновесие, Бренер инстинктивно отскочи наляво, за да избегне падането. Йоханес го последва. Движеше се с механични, вдървени крачки и приличаше повече на робот, отколкото на човек. Бренер беше сигурен, че ако му заповядаха, свещеникът щеше да спре и най-покорно да изчака смъртта си.

— По-бързо! — кресна Бренер и ускори крачка, виждайки, че машината почти е завършила обръщането си.

Мъжете в хеликоптера правеха точно това, което очакваше. От смелата маневра машината се залюля като лодка в бурно море, затова първият откос мина доста далеч от двамата и откърти големи късове мазилка от фасадата на близката сграда. Но пилотът бързо овладя машината. Тя застана за частица от секундата неподвижно във въздуха, после носът се наклони напред и се насочи към Йоханес и Бренер. Картечницата, чието дуло стърчеше под корпуса като хобот на гигантско стоманено насекомо, започна бързо и отсечено да бълва куршуми.

На две-три крачки пред тях имаше малка стълба, водеща към входа на една къща. Ако успееха да стигнат и да влязат вътре, може би имаха някакъв макар и много малък шанс. Бренер блъсна Йоханес, за да го накара да тича по-бързо, погледна през рамото си и видя, че откосът лети право към него и младия духовник. С отчаян напън се хвърли напред, преодоля двете стъпала със скок, протегна ръце към Йоханес и го бутна на земята, падайки заедно с него.

В следващата секунда светът около тях изригна. Куршумите пробиха колкото юмрук дупки от двете страни на вратата, откъснаха големи дървени парчета от рамката, а от стъпалата пред краката на Бренер изхвърчаха искри. Сякаш огромен юмрук удари вратата и тя се разпадна на милион малки трески, които се изсипаха във вътрешността на къщата. Въздухът се изпълни с дим, прах и задушлив мирис на барут. По гърба си Бренер усети допира на нещо парливо, сякаш дяволът го одраска с нажежен нокът. Изкрещя и се сгърчи като настъпен червей. Останалите куршуми се забиха в рамката на вратата отляво и върху главата му се изсипаха горещи парчета камък и димящи трески. Виждаше само черен гъст дим, зад който ярко проблясваха огнени пламъци.

После всичко свърши. Тракането на картечницата спря. След адския шум Бренер не чуваше нито прашенето на огъня, нито шума от свличането на отломките от стената. Надигна се колебливо, убеден, че ръцете му ще се огънат под тежестта на тялото, защото трябваше да е ранен. Казваха, че при тежки ранявания в първия момент шокът е толкова силен, че болката дори не се усеща. Нямаше да се учуди, ако изправяйки се, видеше собственото си разкъсано тяло, проснато до това на Йоханес.

Нищо подобно нямаше. Продължаваше да усеща силното парене в гърба, там, където го беше одраскал куршумът. По лицето и ръцете имаше и доста дребни рани от треските.

Погледна се с пълно недоумение. Беше абсолютно невъзможно! Не и след целия този ад, бушувал около тях! Въпреки това нито един куршум не беше засегнал него или Йоханес.

Обърна се много бавно. Прахът и пушекът бавно се разсейваха. Успя да види, че хеликоптерът виси неподвижно над улицата. Въпреки разстоянието от петнадесет-двадесет метра видя изражението на пълно стъписване върху лицето на пилота, наблюдавайки как двамата с Йоханес се надигат невредими от хаоса.

Видя и още нещо. Димните следи, белязали пътя на куршумите, не изчезваха, а се променяха, издигайки се нагоре. Станаха по-тъмни и някак по-наситени, сякаш димът започваше да кипи и да се сгъстява. На пет метра под машината улицата започна да трепери, от нея се отдели нещо подобно на тънка, зърнеста мъгла и бавно започна да пълзи нагоре.

Макар че въздухът беше неподвижен, хеликоптерът изведнъж се олюля като че ли подхванат от силен порив на вятъра. Или пилотът за миг изгуби контрол над машината, или изстрелите на Салид бяха причинили по-големи повреди. Пилотът овладя хеликоптера, но докато го направи, позицията му леко се промени, вероятно не случайно. Картечницата се насочи към Салид, който продължаваше да стои на около тридесет метра разстояние и да се цели в хеликоптера. По някаква причина обаче не стреляше — може би, защото мунициите му бяха свършили. Нещо ставаше. Нещо… невероятно се разиграваше пред очите на всички и Салид, както Бренер и Йоханес, и хората в хеликоптера, много добре го усещаше. Беше нещо много Голямо.