Волфганг Холбайн - Антихристът

Салид го удари. Стана толкова бързо, че Бренер не видя удара. Светкавично движение и Йоханес се преви и охкайки, падна първо на колене, после се свлече на земята.

— Полудяхте ли? — попита Бренер. Бързо се наведе над Йоханес, но той поклати глава. Дишаше трудно, но се изправи със собствени сили.

— Всичко е наред — глухо промърмори. — Вината беше моя.

— Нищо не е наред! — гневно отвърна Бренер, гледайки Салид. Вътрешният му глас обаче го посъветва да бъде по-предпазлив. Терористът беше на края на силите си и щеше да удари и него. Но му беше все едно.

— Откачихте ли? Какво ви става?

Цялото тяло на Салид затрепери. Сви ръце в юмруци и направи крачка към Бренер. Бренер беше убеден, че ще го удари. В следващия миг ръцете му се отпуснаха.

— Извинете — промърмори той. — Просто не се овладях.

За втори път. Бренер не изговори думите гласно, но те сякаш увиснаха във въздуха. Първия път Салид стъпка няколко скакалци. Този път удари Йоханес. Какво ли щеше да стане следващия път? Щеше ли да убие единия от двамата?

— Моля да ме извините — повтори Салид. — Трябва да се съвзема. Време е да приключим.

— Да приключим? — Бренер с мъка се удържа да не се разсмее. Да приключат? Йоханес беше прав: Салид е сляп.

— С какво да приключим? — прошепна. — Огледайте се наоколо! — Рязко посочи Йоханес. — Той е прав! Не виждате ли с какви сили се борим? Наистина ли смятате, че можете да спрете това Нещо със смешното си оръжие?

— Не знам — също тихо отвърна Салид. — Но го видях. Живо е. А което е живо, може да бъде убито.

— Не всичко живо може да бъде убито, не знам дали го знаете — каза Бренер с горчивина в гласа.

Салид го изгледа по начин, който накара Бренер да съжали за думите си. С нищо не беше му задължен, въпреки това се почувства отвратително, че го засегна. Но не успя да каже нищо.

Зад Салид се спусна гигантско чудовище. Падна като камък от небето и в последния момент се задържа във въздуха. Всичко стана така мигновено, сякаш наистина се появи буквално от нищото. Над главите на тримата проехтя ужасен шум и вой, но още преди да ги достигне, бяха блъснати от силен вятър, който ги хвърли на земята.

Падането им спаси живота. Проблеснаха пламъци. Нещо избухна върху асфалта само на сантиметри от лицето на Бренер. Върху него се посипа град от дребни, остроръбести отломки, съпроводен от кратък, силен полъх на нажежен въздух. Той инстинктивно се сви на кълбо, сложи ръце върху главата си и изчака чудовището да премине над него, влачейки след себе си гръмотевици и пламъци. Салид изкрещя нещо, но трясъкът на взрива разкъса думите му.

Бренер се претърколи, внимателно свали ръце и повдигна глава. Парещата болка в лявото око му отне илюзията, че се е отървал без рани. Бавно се надигна на ръце и колене, с бърз поглед се убеди, че Йоханес е жив и се огледа за Салид.

Палестинецът беше потърсил спасение на отсрещната страна и се целеше в чудовището над главите им.

Беше хеликоптер. Макар че от появата му не беше изминала повече от секунда, вече бе стигнал края на улицата и се издигаше отвесно нагоре, за да не се блъсне в сградите. Бордовите му оръжия бяха престанали да стрелят, но по улицата се стелеше двойна диря, която очертаваше попаденията от изстрелите. За Бренер беше пълна загадка как така нито чуха, нито видяха машината.

— Бягайте! — изрева Салид. — Може би искат само мен!

Беше горе-долу толкова смешно, колкото и опитите му да улучи хеликоптера, който вече беше се скрил зад покривите и обръщаше, за да нападне отново. Дори да го беше улучил, едва ли би му причинил някаква сериозна повреда. Бренер го видя — беше същата машина, която ги нападна в хотела. Екипажът явно беше решил да ги убие.

— Тръгвайте! — извика Салид. — В различни посоки! Така ще улучат само един!

Предложението беше разумно. Въпреки това Бренер и Йоханес хукнаха един до друг. Салид изруга и изстреля откос с автомата срещу приближаващия хеликоптер, който отново се бе снишил.

Бренер през рамо погледна към Салид и приближаващото чудовище от стомана и стъкло. Салид стреляше с невероятно хладнокръвие и учудваща точност. От корпуса на хеликоптера излизаха искри, един или два от куршумите пробиха кабината, но явно не нанесоха по-големи щети, защото хеликоптерът отвърна на огъня. Под торса проблеснаха малки, оранжевожълти пламъчета. После и машината, и улицата изчезнаха в гейзери от прах и огън, които невероятно бързо се приближаваха към Салид. И не го засегнаха.