Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Джентълмени, чух ви, но се затруднявам да оформя собствената си представа по този, види се, доста заплетен въпрос. Ето защо ще ми потрябва допълнителна помощ.

Бих искал да чуя мнението на човека, който има най-голям принос в създаването на радарите, онзи, който ни даде възможност да наблюдаваме противника отдалече… Може би сега той ще ни помогне да прогледнем през гъстата мъгла от противоречиви мнения, на които сме сити.

Доктор Джонс започна с кратко встъпително слово… През това време Чърчил се обърна към лорд Чаруел: «Надявам се, не се дразните от думите на този човек. Няма да се учудя, ако ви направи смешен. Така се отблагодаряват хората. Помня, че вие ми го препоръчахте.»

Чаруел беше свикнал с доста острия сарказъм на премиера и нищо не отговори.

Доктор Джонс не знаеше, че преди малко повече от две седмици Чаруел бе писал на Чърчил следните думи: «Джонс, който вие познавате добре, ръководи научно-техническото разузнаване. Той има интересни наблюдения по секретните разработки в Германия. Това ми дава увереност, че няма да бъдем изненадани… Настоятелно моля да намерите време и да изслушате неговите съображения за немските ракети…»

Чаруел, разбира се, не вярва на ракетите, но има определена слабост към Джонс и е сигурен в неговата акуратност. И още нещо, той иска по този начин да омаловажи изводите и мнението на зетя на Чърчил, Съндис, когото ненавижда.

В същото време дейността на Джонс е под ръководството на Съндис. От него службата му получава указания да възложи на агентурата на европейския континент задача да засили наблюденията върху «Пенемюнде» и да събира максимална информация.

Доктор Джонс разсъждава по следния начин: «Според по-голяма част от агентурните съобщения немските експериментални бойни летателни апарати летят само на разстояние, малко по-голямо от сто километра. Ако те се изстрелват от изток на север и точката на старта е остров Узедом, полетът им не може да не се следи от радарите на самите немци. Нещо повече, не може те да нямат тази специална задача да следят движението им. Но къде наблизо има радари? По крайбрежието на Балтийско море, там са 14-а и 15-а рота за наблюдения. Как ще разберем дали се провеждат експерименти? Като следим излъчването на радарите им и разговорите по радиостанциите, които ги обслужват. Това е отлична задача за разузнавателната служба „Игрек“…»

Чърчил не е сгрешил, когато е поискал да чуе мнението на доктор Джонс. Напоследък при него започват да постъпват изключително важни сведения от най-различни източници. Той внимателно ги анализира, съпоставя и прави съответни изводи…

При него попада и писмо на един двадесетгодишен студент — Леон Анри Рот. На баща си, участник в Съпротивата, той пише: «И видях ниско да лети нещо гигантско и да гърми като стотина самолета.»

Постъпват и сведения от полски патриоти…

(В Полша тежката и изтощителна борба за откриване секретите на «оръжието с особено предназначение» се води в пълна нелегалност. Започва я ръководителят на движението на Съпротивата Стефан Игнашек. Това е една продължителна, изпълнена с множество рисковани операции епопея, която широко е осветлена в полската литература.

Бернард Качмарек с групата «Балтика» започва с изучаване на слуховете за «оръжието чудо», което уж се изстрелвало някъде по крайбрежието на Балтийско море. Но нали това крайбрежие се е изпружило на дължина над две хиляди километра! Малко е да се каже, че задачата не е лесна. Но скоро започват да постъпват сведения. Те внимателно се анализират и кръгът се стеснява около Шчечин.

В този район заминава Ян Шрьодери — инженер по образование. С фалшиви документи той започва работа в транспортна част, която снабдява с продукти «Пенемюнде». Не може да проникне в ракетния център, но доста ясно чува рева на двигателите и вижда излитането на ракетите. Помага му и Ана — негова съотечественичка, с която успява да се сближи. Ана прислужва в дома на един от немските специалисти и подслушва всички разговори между гостите, които свободно си бъбрят, без да подозират, че тя знае немски. Шрьодер изпраща донесенията, а там друг инженер — Коцянц, с псевдоним Корона «врачува» над тях. Изводите на Корона чрез тайна радиостанция попадат на бюрото на доктор Джонс…)

При него идва и информация направо от управлението за новото оръжие на германския Генерален щаб. Авторът съобщава, че немците се готвят да обстрелват Лондон с управляеми ракети. Хитлер бързал да ги употреби, но още не достигали стартови комплекси, някакви особени метални устройства, наподобяващи средновековните катапулти. Бомбардировката на Лондон се отлага от юни за края на юли 1943 г.