Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Ще ги смачкаме на Ламанш — крещи фюрерът. — И ще ги заставим да преговарят. Ако не се съгласят, ще унищожим градовете им с ракети.

Вермахтът вече е набелязал целите и количеството на масираните ракетни удари. За да бъдат осигурени те, тилът трябва да доставя по 3 хиляди ракети на месец! Тогава всяка нощ само над Лондон ще се изсипват най-малко по 100 бойни заряда от по един тон тротил.

Хитлер настоява столицата на Великобритания да се атакува внезапно с пет хиляди ракети. Само тогава англичаните могат да се сплашат…

Шпеер изпада в шок. Неговото ведомство отначало смята, че може да произведе до 900 Фау–2 и 5 хиляди Фау–1 на месец. Но скоро става ясно, че цифрите са били надути — подобна производителност просто е невъзможно да се постигне. А и окончателните чертежи на изделията още не са готови за масово производство. Повечето от половината изстреляни експериментални ракети продължават да се взривяват във въздуха.

В «Пенемюнде» стават невероятни събития. Създава се 444-а експериментална учебна батарея. В нея влизат хората, които добре познават ракетата Фау–2. Когато батареята се разраства, изпращат я в Шведте на Одер. Заедно с нея заминава и бившият главен шеф на «Пенемюнде» Дорнбергер, но вече като армейски комисар по балистични ракети… Не случайно той се страхуваше от честите визити на Химлер…

3 август 1943 година.

Жителите на едно малко френско селце са се събрали на централния площад. Мъже, жени, старци, деца слушат заплашителните думи на слаб, скулест есесовец, заобиколен от плътен кордон автоматчици.

— Ако не съобщите къде се крие нелегалният, ще ви разстреляме — крещи той.

Фашистката контраразузнавателна служба беше засякла предавател. Предполагаше се, че оттук към английския «Интелиджънс сървис» е излъчена информация от особена важност.

През лятото на 1943 г. по крайбрежието на Франция от Кале до Шербур на разстояние от петнадесет до шестдесет километра от брега на Ламанш френски фирми извършват грандиозно строителство. А Жана Русо — Амниарикс има пряко отношение към взаимоотношенията им с германското командуване. Никой от хилядите работници от организацията «Тод», местни жители, военнопленници, които строят пътища и бункери, не се досеща, че немското контраразузнаване нарочно е пуснало слух, че това са укрепления от «Атлантическия вал», предназначен да отрази нападението на англо-американските войски, което всеки момент се очаква. Никой не е могъл да предполага, че се строят стартови позиции за ракетно оръжие.

Жана беше успяла да установи връзка с една немска военна организация с «ултрасекретна програма».

— Жорж — казва веднъж тя. — Аз познавам Курт.

— Кой?

— Един офицер. Ухажваше ме още преди три години, когато бях в Динар.

Жорж я гледа с укор.

— Не, Жорж. Как можеш да си го помислиш?

— Добре, Жанет, но внимавай.

Жана Русо успява да узнае ценни подробности за изпитанията на секретното оръжие в «Пенемюнде». Тя вербува преводачката в щаба на тайнствената организация на полковник Вахтел.

Всички сведения, които събира, предава на Петрел. А той с радиостанцията излъчва в ефира много шифрограми. Тази беше последната, но може би най-важната.

(Същия ден доктор Джонс я получава и решава, че тя заслужава вниманието на съвета по отбраната.)

Шифрограмата има изключителна стойност. Амниарикс съобщава: «На остров Узедом се разработват нови оръжия: заразни биологични елементи, управляеми бомби, снаряди с реактивни двигатели. Някои от тях се окачват на самолети майки, които отдалече ги пускат над целта, а после бързо се скриват. Готова е „стратосферната“ бомба. Излита нагоре и после се спуска на разстояние около 500 километра. Много от тези бомби са несъвършени и се разрушават, преди да достигнат целта. Командир на 155-и зенитен полк е полковник Вахтел. Той е заповядал до края на октомври батареите му да заемат позиции в Северна Франция, района на Амиен—Абвил—Дюнкерк. Разполага с близо 100 стартови устройства, които могат да водят огън с темп на стрелбата една „управляема бомба“ на двадесет минути. Много скоро броят на стартовите позиции ще нарасне четири пъти. Майор Земерфелд е технически съветник на полковник Вахтел. Той е казал, че само 100 управляеми бомби ще унищожат Лондон…»

Това донесение беше достатъчно авторът му да получи смъртна присъда…

Сега френските селяни стоят мълчаливи и чакат своята нерадостна участ.