Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Може би никога досега не съм ви поставял задача с такава важност — казва маршал Травис в своя инструктаж. — Целта е добре защитена от зенитни средства. Ако не я унищожите още с първото нападение, после жертвите ще бъдат изключително големи…

Командуващият бомбардировъчната авиация не се съмняваше в точното изпълнение на заповедта. Авиаторите бяха обгорели в досегашните атаки по обширния план «Пойн бленк» за въздушни нападения над Германия и сателитите й.

На 17 срещу 18 август 59 четиримоторни самолета се вдигат във въздуха. Осем разузнавателни самолета «Москито» извършват отвличаща маневра, прелитат над Дания хвърлят над «Пенемюнде» метално фолио за ослепяване на радарите и се устремяват към Берлин. Там те имитират бомбардировъчно нападение — пускат отново фолио и осветителни бомби с парашути.

В полунощ около 200 нощни и 55 дневни изтребителя търсят неприятеля в разсичаното от прожекторите на противовъздушната отбрана небе над Берлин.

Напрежението във въздуха се изостря до крайност. В един момент немските изтребители започват да се обстрелват взаимно. Затрещяват и зенитните оръдия…

Това нелепо въздушно сражение буди подозрение у фелдмаршал Милх. Той вдига телефона:

— Генерал Ешонек, спрете зенитната артилерия! Та те се престарават! Обстановката е твърде неясна. Тук става нещо нередно. Над града не е паднала нито една бомба. Подведени сме. Спрете този кошмар!

«Вълчата бърлога» мълчи. От толкова километри никой не смее да се намеси…

Бъркотията над Берлин трае около два часа, а после затихва.

Но това е достатъчно на англичаните, за да си прикрият удара върху свръхсекретната ракетна цитадела.

За 45 минути над добре осветения от луната остров се изсипват 1593 тона фугасни и 281 тона запалителни бомби.

В края на бомбардировката от Берлин долитат 30 нощни изтребителя. Те свалят 47 «летящи крепости»…

На 18 август слънцето над остров Узедом изгрява кърваво. То наднича с любопитство зад плътната димна завеса, която се издига от останките на зданията.

Валтер Дорнбергер, разгърден и с пламнало лице, заедно с Браун обикаля руините. Пред очите им войниците измъкват трупове… Те не обръщат никакво внимание на изгорелите бараки, в които са живели военнопленниците и работниците. Това не ги интересува. Трябва бързо да дойдат на себе си, защото в «Пенемюнде» се появява началникът на имперската служба за сигурност обергрупенфюрерът от SS Ернст Калтенбрунер.

Браун го слуша и се дразни от неговия силен виенски акцент.

— Къде е генерал Шамие-Гличински? — пита той.

— Убит е! — отговаря му Дорнбергер.

Лицето на Калтенбрунер се изопва и жилите на врата му изпъкват. Липсва онзи, върху когото трябва да изсипе цялата своя ярост. Браун усеща, че обстановката трябва да се нормализира, и почти насила изтръгва от себе си:

— Въпреки че загубите ни са почти тридесет процента, ние сме твърдо решени да не нарушаваме нашите планове. Фюрерът ще получи своето любимо оръжие, Хайл Хитлер!

— Хайл! — изопва се Калтенбрунер. Мускулите на лицето му се отпускат.

Операция «Хидра» взема и последната своя жертва — началник-щаба на военновъздушните сили генерал-полковник Ешонек, който след разговора с Хитлер се самоубива…

Англо-американската авиация бомбардира множество заводи, които доставят части, съоръжения и гориво за «Пенемюнде». Производството на ракети е забавено с половин година…

На сутринта след бомбардировката на «Пенемюнде» разузнавателен самолет «Москито» лети над острова. Той фотографира резултатите… През деня специалистите в Мендменхъм дешифрират снимките, а после ги изпращат на доктор Джонс.

— Чарлз — казва той на своя помощник, — няма съмнение, заводът, където те сглобяват ракетите, е пострадал тежко.

— Да, сър, така казват и специалистите, петдесет здания от всичко осемдесет лежат в развалини.

— Чарлз, не беше ли тук някъде концентрационният лагер Трасенхайде?

— Не, грешите, сър, малко по на юг.

В този момент Джонс усеща, че дишането му се затруднява. От тридесетте бараки в лагера, където са били държани депортираните чуждестранни работници, са оцелели само дванадесет. Той веднага си спомня, че там е имало работници, които му оказват голяма помощ с ценна информация… Но той няма да узнае нищо повече за тези смели антифашисти.

Доктор Джонс има микрофилм с мащабна схема на «Пенемюнде», но не знае какъв труден и опасен път беше изминал този филм.