Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Той си припомня речта на Хитлер през май 1943 г., когато пред висшето военно командуване заявява, че само Фау–2 ще измени хода на войната: «Аз ви обещавам да започна ракетните бомбардировки над Англия от 20 октомври 1943 г. и се кълна, че ще срина Лондон със земята.» «Ами ако сега вермахтът постигне успех, няма ли фюрерът да промени отново своето решение за ракетите?» — мисли си Браун. И няма ли неговата А–4 да бъде изместена от самолетите снаряди, които напредват бързо?

Ракетите още не са готови, но в началото на 1943 г. на острова е формиран 155-и зенитен полк от десет хиляди души. Работата, както се казва, върви паралелно. За полка вече се строят и стартови позиции, и складове. Но този полк, наречен за прикритие зенитен, ще изстрелва на първо време само самолети снаряди. Нищо подобно не се предвижда за балистичните ракети!

Специалистите от «Пенемюнде» вече губят представа за времето от продължителното чакане. Престават да си поглеждат часовниците. Когато ги поканват в кинозалата, навън вече е тъмно.

Пръв влиза Дорнбергер, но докладва Браун.

Пред тях е фюрерът. Вижда им се много остарял. Левият крак и лявата му ръка треперят, но той се старае да скрие това.

Започва прожекцията на филм. Браун коментира… Хитлер наблюдава успешни стартове на «оръжието чудо». Това повдига настроението му. Завладява го фантазията за неговата световна империя… Ето го оръжието, което ще му позволи да парира англичаните, да свърши с руснаците, а след това да им покаже на онези от «острова с цилиндрите».

Своята последна програма той формулира на съвещанието на гаулайтерите в главната квартира на 8 май 1943 г. Хитлер изразява своето намерение да ликвидира малките държави в Европа: «Ние искаме единна Европа, организирана и ръководена от немците.»

През пролетта на 1943 г. той е твърдо решен да предприеме няколко важни стъпки, които ще решат успеха: «Колкото по-рано нанесем удар по Русия, толкова по-бързо ще се разпадне коалицията.» В действие влизат и дипломатическите ходове. Но Хитлер иска да притисне Англия със сила. Ще бомбардира Лондон с ракети. Масовите жертви ще предизвикат недоволство в населението и то ще принуди английското правителство да търси изход от войната, просто ще я напусне.

Трябват му само ракетите. Сега той е изключително доволен и изпада в екстаз от филмите и особено от обясненията на Браун.

Дорнбергер усеща това и с благодарност поглежда към своя стар приятел, насърчавайки го в неговото красноречие…

— Трогателно! — казва накрая фюрерът. — Аз живея вече с надежди. Защо ги нямахме тия ракети през 1939 г.?…

«Пенемюнде» в съзнанието му се оформя като спасителен остров, а пред програмата той вдига зелен семафор. Силуетите на «оръжието чудо» вече се издигат заканително над английските градове. «Вълчата бърлога» ликува. А и операцията «Цитадела» вече от три дни е в ход…

Но дълго ли ще продължи тази радост?…

8 юли 1943 година.

Гьоринг получава лично писмо, в което се казва: «Само за няколко месеца работата (по урана) значително се придвижи. Тя няма да доведе в скоро време до създаване на взривни вещества, но ни дава увереност, че в тази област противникът няма да ни изненада с нищо. Хайл Хитлер!»

Това са думи на професор Рудолф Менцел, бригаден фюрер от SS, ръководител на военнонаучните работи в университетите на Германия. От него лъха студена надменност и голямо себелюбие. Германските учени са убедени, че животът на едно поколение няма да стигне, за да създаде атомна бомба.

Ако я имаха норвежката тежка вода, може би примитивният им реактор щеше да заработи, верижната ядрена реакция щеше да стане реалност. А от тук до атомната бомба оставаше една крачка. Но това е само една хипотеза.

Продължават разработките на «Проекта У», макар и в ограничени мащаби. Неуспехите до известна степен успокояват учените, защото уж показват, че е невъзможно противникът да създаде подобно оръжие. Тази самоувереност си има някакво обяснение. Все пак първите открития, свързани с делението на урана, бяха направени в Германия! Както и да е, но идеята за атомната бомба в границите на Райха боксува.

На 25 юли 1943 г. операция «Цитадела» се проваля. Германия губи стратегическата инициатива. Фашисткият блок се разпада. Англо-американските войски дебаркират в Сицилия.

Хитлер заповядва пред Съветската армия да се издигне «преградна стена», в сянката на която вермахтът да си отдъхне в готовност да отрази очаквания десант на съюзниците в Европа.