Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

В тази августовска нощ началникът на ракетния център «Пенемюнде» генерал-майор Дорнбергер се върти в леглото неспокоен. Още не е настъпила полунощ, навън е светло като ден. Лунният диск блести като око на трескав. Неговият блясък го дразни и той нервно дръпва завесата. В същия момент нощната тишина се раздира от силен взрив, след него втори… трети…

«Сега ли намериха да провеждат изпитания» — си мисли генералът и изругава. Тази вечер той се прибра след шумната среща с пилотката Хана Райч. Тази светлоока жена с копринени коси и открита усмивка го кара да тръпне. Фюрерът я обожава и тя него. Това е публична тайна. (Не случайно в последния момент на войната тя каца рисковано на един площад в разрушения Берлин, за да спаси своя фюрер, който, уви, не е вече между живите.) Хана лети с бойните самолети снаряди Фау–1, съоръжени с кабина. Полетът с тях крие голям риск. Едва не се разби след едно кацане и сега леко понакуцва.

За какво ли не вдигаха наздравица в тази вечер! Браун на шега я попита:

— Хана, бихте ли полетели на Марс?

Сивите й очи на кошута широко се отвориха, там се появи лека сянка на изненада, а после заблестяха остри пламъчета. После ги присви и започна силно да се смее. В протегнатата й ръка се люлееше пълна с искрящо вино чаша.

— Непременно, Вернер — каза тя през сълзи от смях. — Но само при едно условие, ако вие построите този кораб!

Звъннаха чашите.

Дорнбергер през цялото време седеше до тях мрачен. Химлер не беше доволен от темповете, с които вървеше подготовката на Фау–1 с кабина. Това бяха машини, които той искаше да използува на Източния фронт. Химлер готвеше изненада за фюрера. А изпитанията вървяха бавно. Ето и Хана Райч едва не се уби. Това щеше да бъде голям скандал срещу самия него. Браун беше конструктор на Фау–2. Крилатите средства «наблюдаваше» като началник лично Дорнбергер.

Сега той поиска да се поразвесели, но не се получи. Все го избиваше на мрачен хумор. Пред погледа му непрекъснато се явяваше киселата физиономия на Химлер.

— Предлагам — каза най-сетне, след като Хана Райч укроти своя смях — първите пътешественици в космоса да се ползуват със специални почести.

Когато му обърнаха внимание, продължи:

— Предлагам след завръщането пътешествениците да бъдат балсамирани!

Хана и Браун се спогледаха.

Генералът, навел се над чашата, пое въздух и каза:

— Телата им да бъдат вкарани в прозрачни сфери и след това да бъдат изстреляни в орбита около Земята! — Тук той вдигна глава: — Представяте ли си внушителна гледка — всяка нощ хората гледат сателитите. Там, на небето, те блещукат, а вътре… онези… очите на онези… Но какво се втренчихте, не ви ли харесва?

Хана се опита да се усмихне въпреки неловкото положение. Браун седеше като вдървен и не смееше да я погледне. Та нали той й предложи да пътува към Марс.

— Е, какво пък, може и да не ви харесва…

Дорнбергер стана, закопча копчетата на генералския си мундир, опита се да прибере токовете, но залитна, клюмна глава, изправи я и си тръгна, като събори след себе си стола…

Сега трябва да се вдигне от леглото, защото навън става нещо невъобразимо. Взривовете вече трещят безразборно и техният зловещ тътен се слива с плачещия вой на сирените. Парче счупено стъкло го удари по лицето, усети в устата си сладникавия вкус на кръвта. Когато нахлузи брича и ботушите си, си спомни, че в клуба по радиото съобщиха, че от северозапад наближават бомбардировачи. Но това не направи на никого впечатление, защото напоследък беше станало твърде обичайно англо-американските самолети да летят по трасето над «Пенемюнде», за да изсипят своя товар над столицата на Райха.

Нито един зенитен разчет не смееше да открие огън. Нито един изтребител не напускаше летището. Заповедта беше строга. Само един снаряд можеше да разкрие наличието на този така старателно прикриван от английското разузнаване свръхсекретен обект.

— Ало, ало… — нервно вика Дорнбергер в телефонната слушалка.

Но никой не му отговаря…

Излиза навън… Блъсва го ударна вълна от наблизо взривила се бомба. Той се опира в стената на зданието и пред очите му засияват блясъците от пламналите пожари…

В ход беше операция «Хидра» на английските военновъздушни сили за нанасяне на масиран удар върху германския ракетен център. Тя влиза във военните учебници на Великобритания и се помни като един от най-сполучливите и най-мощните удари на кралската бомбардировъчна авиация. Свързва се с особената активност на сър Артър Травърс Харис и подполковник Сърби.