Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— А графитът?

— Тук положението е по-тежко. Неимоверно сложно е получаването му в големи количества в извънредно чист вид.

— Добре, първо ще осигурим водата… Има ли нещо друго?

— Предлагам на «Урановото дружество» да бъде предоставен секретен и добре охраняван полигон близо до Берлин, където да започнем строителството на експериментален уранов котел.

— Ще ви бъде осигурен…

— Господин президент, само, моля ви, послушайте. Ето какво пише не кой да е, а най-видният учен на нашето съвремие.

Рузвелт прави кисели физиономии. Той никак не обича да го притискат, дори и с най-умните думи на най-умния човек в света. Но нали се е съгласил да изслуша своя стар познат, пък и от учтивост се готви да го изтърпи.

— Ето чуйте само какво казва Айнщайн: «Ако една бомба бъде доставена на кораб в което и да е пристанище на света и бъде взривена, тя може да унищожи цялото пристанище и всичко друго, разположено край него!» Реакцията на Рузвелт е неутешителна:

— Тези неща са твърде сензационни, за да бъдат верни. Нашата намеса би могла да доведе най-малкото до политически гаф.

Сакс настоява президентът да вземе решение. За да се избави от него, Рузвелт извиква своя секретар по военните въпроси, бригадния генерал Едуин Уотсън с прозвище Па.

— Па — казва му президентът, — вижте там… Писмото на Айнщайн ще остане в някой шкаф на Белия дом и ще събира прах доста време. От деня, в който Сакс е на аудиенция, 11 октомври 1939 г., до момента, когато Рузвелт най-после ще вземе решение, ще минат две години и два месеца…

Господин Дотри, военният министър на Франция, потънал в мекото кресло, отпива глътка чудесен коняк, загледан в бледото лице на своя по-млад събеседник — лейтенант Але, кадрови военен разузнавач, който легално работи като представител на френска банка, поддържаща активни сделки с норвежки фирми… На вратата се почуква.

Влиза слаб, среден на ръст човек с дълбоки умни очи.

— Моля ви, господин Кюри. — Министърът става да го посрещне. Гостът се изправя.

Домакинът ги представя, като не скрива втората специалност на лейтенанта. Фредерик Жолио Кюри отказва коняка.

Той беше предупредил властите, че като ръководител на катедра «Ядрена химия» в Колеж дьо Франс настоява да се предприемат незабавно мерки фашистите да не получат нито капка норвежка вода. Това най-малкото странно за непосветени хора настояване респектира господин Дотри и той реши да действува.

Именитият учен поясни откъде идват неговите опасения. Той подчерта, че в бъдеще създаването на една атомна бомба ще зависи много от това, коя държава с какви количества тежка вода, уран и чист графит ще разполага.

— Не е тайна — каза Жолио Кюри, — че норвежките физици Торнстед и Бруно навремето разработиха технология за производството на тежка вода в промишлени мащаби. От това се възползува фирмата «Норск хидро», която през 1934 г. в Рюкан построи първия завод в света.

— Господин Кюри — обърна се към него лейтенант Але. — Всичко това е интересно, но, както казвате вие, то е известно. Може би все пак имате някакви конкретни предложения?

— И Торнстед, и Бруно са мои приятели. Неотдавна те ми съобщиха, че германски представители пристигнали в Норвегия с много изгодна за «Норск хидро» оферта. Предложили са да изкупят цялата продукция на завода.

— Но ако ние поискаме да вземем тази вода, немците непременно ще се досетят, че сме разгадали ходовете им — добави Але.

— Така е — намеси се министър Дотри, — но този риск е по-малък от риска те да получат водата…

Решението е взето. Трябва да се попречи на немските физици чрез тежката вода да изяснят възможна ли е ядрената верижна реакция, както и създаването на атомна бомба, предсказано от много научни публикации…

Лейтенант Але провежда блестяща операция. Фирмата «Норск хидро» му продава целия си запас от тежка вода в количество 185 литра и изключителното право да изкупува бъдещата продукция. На 16 март 1940 г. Фредерик Жолио Кюри получава 26 туби — най-големия запас от тежка вода в света.

Но всичко това, разбира се, не остава скрито от немското разузнаване и то един ден ще потърси от Жолио Кюри тубите…

Дотогова Хитлер ще предприеме нови действия. На 9 април 1940 г. без всякакво предупреждение той напада и окупира Норвегия и Дания. Френските физици трескаво работят над атомния проблем, но това ще продължи много кратко време…