Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Колеги, според мен най-големите трудности идват оттам, че още не можем да отделим необходимото количество уран в достатъчно чист вид, за да проведем що-годе сносен експеримент…

Изправя се един полковник с не особено голям авторитет в ядрената физика, но с достатъчно влияние сред военните. Ерих Шуман този път няма да разказва за странностите на великия си роднина композитор, а ще настоява за бързо създаване на оръжие.

— Господа, имам чест да ви предложа днес, на 26 септември 1939 г., да учредим секретно дружество. Предлагам да го наречем «Ураново». Нацията ни днес като никога досега се нуждае от вашето съгласие да започнем усилена работа над проекта за уранова бомба, нека и него наречем условно «Проект У». Ако някой от присъствуващите се съмнява във възможностите на нашето начинание, аз ще му отговоря да не се колебае. Ние, немците, и само ние сме в състояние да направим нещо в ядрената област. Ето защо аз съм спокоен, че никой не ще ни изпревари, но и не желая да останем с пръст в устата, като бездействуваме…

Предложението след кратко обсъждане е прието единодушно…

Веднага след съвещанието началникът на управлението за армейско въоръжение Шпеер бърза да докладва на фюрера за възможностите да бъде създадено изключително мощно оръжие… Хитлер го слуша захласнат и си представя как над онзи остров, който мрази, се приближава самолет на луфтвафе. Великобритания е под прицела на щурмана… Внезапно от самолета се отделя само една бомба… И в един момент целият остров набъбва, разпуква се и после, като се надробява на парчета, потъва във водите на Атлантика… Екзалтиран от това свое видение, фюрерът скача и крещи неистово:

— Ще ги смажем, ще ги потопим! Дайте бомбата!…

После той сяда пред кинохрониката, която му показва вече, истински бомбардировки, но на Варшава…

Създаването на немското атомно оръжие е в ход. Едновременно с това се правят свръхсекретни изследвания за влиянието на радиоактивността върху човешкия организъм. Хитлеристите искат да оценят какъв ще бъде ефектът от едно радиоактивно заразяване, което може да бъде постигнато и без атомната бомба, т.е., ако не успеят да я реализират.

На 25 август 1939 г. Хитлер издава заповед вермахтът да настъпи срещу Полша на другия ден сутринта в 4 часа и 45 минути. Но вечерта отменя заповедта!

От Лондон пристига едно съобщение, което го изплашва.

Полша е подписала съглашение за взаимопомощ с Великобритания. От тази минута, ако той започне война с Полша, значи, че ще я води с Англия, естествено, и с Франция.

Хитлер е вбесен.

Тъкмо в този момент на арената на световната политика се появява личност, неизвестна дотогава — шведският инженер и индустриалец Биргер Далерус, познат на Гьоринг и свързан с английското «Форин офис».

Хитлер приема посредника и преди да го изслуша, както подобава при подобни случаи, той излага своята политика по един твърде странен начин — със заплахи и неудобни внушения. Той му казва, че с Германия трябва да се разговаря деликатно, защото тя вече има с какво да се защитава… Но когато Далерус му подсказва, че Англия ще реагира остро, ако той продължи да разширява границите си, Хитлер сякаш губи равновесие и се мята из кабинета като ухапан от оса, крещи, изговаря думи, чието съдържание остава неразбираемо за посредника.

— Подводници, хиляди подводници, милиони самолети и бомби — вика Хитлер несвързано. — Какво пък? Защо не? Кой ще ми попречи? Унищожение за врага, Смърт чака всеки, който ми се противи!…

Хитлер все повече се увлича, трепери, жестикулира.

Внезапно спира, погледът му е прикован във въображаема точка. След това започва отново да се мята по кабинета и отново неочаквано се спира пред Далерус:

— Островът иска война? Добре. Ще воюваме. — Прави пауза… треперещ разперва ръце и още по-силно започва да вика — Водена е стогодишна война. И ние ще я водим… И за какво? Защо не ме разбират?

Упокоява се и вежливо се извинява.

— Нека Англия знае, че искаме да ни помогне. Ние сме силни и един ден, когато има нужда, вермахът ще бъде на разположение на Британската империя… Германците няма да забравят тези услуги и ще са готови да пролеят кръвта си за жителите на Великия остров. Предлагаме още днес да сключим договор…

Ето как се променя Хитлер.

И докато совалката Далерус се озовава ту в Берлин, ту в Лондон, демагогът Хитлер нито за минута не се отказва от намерението си да нахлуе в Полша, въпреки че никой от обкръжението му не е във възторг от възможността да воюват и на запад. Той не скрива пред тях желанието си да получи капитулацията на Полша, макар и не наведнъж. Надеждата му идва оттам, че като видят вермахта на съветската граница, съдбата на Полша няма да има никакво значение за англичаните…